„Болката, която сега създавате, винаги е някаква форма на неприемането, някаква форма на несъзнателна съпротива срещу това, което е.“
~ Не създавайте повече болка в настоящето
Няма човек, в чийто живот да няма никаква болка или скръб. Не става ли въпрос за това, да се научим да живеем с тях, вместо да се опитваме да ги избягваме?
Болката има две нива - болката, която си създавате сега, и болката от миналото, която продължава да живее в ума и тялото ви. Как да престанете да създавате болка в настоящето и как да премахнете миналата - за това искам да говоря сега.
По-голямата част от човешката болка е излишна. Създавате я вие самите, докато оставеният без наблюдение ум управлява живота ви. Болката, която сега създавате, винаги е някаква форма на неприемането, някаква форма на несъзнателна съпротива срещу това, което е. На нивото на мисленето съпротивата приема формата на преценка. На емоционално ниво е някаква форма на отричане. Силата на болката зависи от силата на съпротивата срещу настоящия момент, която от своя страна зависи от това колко силно се отъждествявате с ума си. Умът винаги се стреми да отрича Настоящето и да избяга от него. С други думи, колкото повече се отъждествявате с ума си, толкова повече страдате. Можем да го кажем и така: колкото повече умеете да почитате и приемате Настоящето, толкова по-свободни ще бъдете от болка и страдание - и от „егото" на ума.
Защо умът винаги отхвърля и се съпротивлява срещу Настоящето? Защото не може да функционира и да запази властта си, без да има време, което означава да има минало и бъдеще, затова възприема безвремието на Настоящето като заплаха. Всъщност умът и времето са неразделни.
Представете си Земята без хора, обитавана само от растения и животни. Дали още ще има минало и бъдеще? Бихме ли могли още да влагаме някакъв смисъл във времето? Въпроси като „колко е часът“ или „каква дата е днес“ - ако би имало кой да ги зададе - не биха имали никакъв смисъл. Дъбът или орелът биха се удивили на такъв въпрос. „Колко е часът ли?“ - биха попитали те. „Ами часът е сега. Как иначе би могло да бъде?“
Да, имаме нужда от ума, както и от време, за да функционираме в този свят, но настъпва момент, когато те превземат живота ни и там именно се появяват нездравото, болката, скръбта.
За да бъде сигурен, че ще запази контрола си, умът постоянно се стреми да прикрие сегашния момент с миналото и бъдещето, тъй като жизнеността и безкрайният съзидателен потенциал на Битието, който е неделим от настоящето, се закрива от времето, истинската ви природа се засенчва от ума. В човешкия ум се натрупва все по-голям товар от време. Всички хора страдат под това бреме и същевременно го увеличават винаги, когато дори за миг забравят или отрекат безценния настоящ момент, или го сведат до средство за достигане до някакъв бъдещ момент, който съществува само в ума, никога в действителността. Това натрупване на време в колективния и в индивидуалния човешки ум съдържа и огромно количество утаечна болка от миналото.
Ако не искате повече да създавате болка за себе си и за другите, ако не искате повече да добавяте към утайката от минала болка, която все още живее във вас, не създавайте повече време - или поне не повече от необходимото, за да се справите с практическите страни на живота си. Как да спрете да създавате време? Проумейте дълбоко в себе си, че настоящият момент е всичко, което ще имате някога. Направете го център на живота си. Докато преди сте били във времето и сте посещавали Настоящето само за кратко, сега се установете в Настоящето и се отбивайте за малко в миналото и бъдещето, когато това се налага заради практически аспекти на конкретната ситуация.
Винаги казвайте „да“ на настоящето. Какво може да бъде по-безполезно, по-безумно от това, да се съпротивлявате вътрешно срещу нещо, което и без това е факт?. Какво по-безумно от това, да се съпротивлявате срещу самия живот, който е сега, винаги сега? Предайте се пред това, което е. Кажете „да“ на живота - и вижте как изведнъж той ще започне да работи за вас, вместо против вас.
Настоящият момент е понякога неприемлив, неприятен, дори направо ужасен. Той е такъв, какъвто е. Наблюдавайте какви етикети поставя умът и как този процес на етикетиране, това непрекъснато осъждане създава болка и нещастие, Наблюдавайки механизмите на ума, вие се измъквате от неговите модели на съпротива и тогава можете да позволите на настоящето да бъде. Така ще вкусите от състоянието на вътрешна освободеност от външни обстоятелства, състоянието на истински вътрешен мир. Вижте какво ще стане тогава, и ако е нужно или възможно, предприемете нещо.
Приемайте - и след това предприемайте. Каквото и да съдържа настоящето, приемете го така, сякаш че сами сте го избрали. Винаги работете с него, не против него. Направете го свой приятел и съюзник, а не враг. Това ще промени чудотворно целия ви живот.
Избрано от: „Силата на настоящето“, Екхарт Толе, изд. „Кибеа“, 2008 г.
Снимка: eckharttolle.com
