„Най-често срещаният резултат от едностранното претоварване на мозъка и слабото развиване на другата част винаги е изпитването на разстройство и депресия в една или друга степен.“
~ Разликите между мисленето с лявото и с дясното полукълбо на мозъка
Очевидно е, че Айнщайн и Нютън са открили основата на закона на динамиката и теорията на относителността в природния закон за баланса, необходим за здравето, провъзгласен от Питагор, повече от 2000 години преди тях. Много учени-медици също потвърждават нуждата от равновесие, като установят с научни средства, че лявото мозъчно полукълбо трябва да си взаимодейства равномерно с дясното полукълбо, за запазят телесните функции хармония. Най–забележителното медицинско разкритие, доказващо този факт, е че мозъчен удар настъпва, само когато едната част на мозъка е драстично пренатоварена и свръхактивна, а другата част е с опасно ниско ниво на активност.
Този аспект на липсата на хармония между ума и тялото се потвърждава и от факта, че когато едната част на мозъка е постоянно свръхактивна, а другата е неактивна, едната част на тялото е с повишено кръвно налягане в сравнение с другата, което обикновено води до депресия. Много психолози също са доказали с изследвания, че хората, които работят удачно през деня и забравят за работата след залез слънце, за да се насладят на почивка и възстановяване, поддържат балансиран начин на живот, който нормализира кръвното налягане и помага за преодоляването на депресията.
~ Как лошите мисли могат да въздействат на едната страна на тялото
Вероятно, омразата е най–силното ни негативно чувство и е всеизвестно правило в медицината, че когато сме изпълнени с мисли на омраза, ние отделяме норадреналин – хормон, причиняващ стесняване на нашите артерии и учестено сърцебиене. Направени са и изследвания, установяващи, че когато изпитваме омраза към мъж, което възбужда лявото мозъчно полукълбо, това чувство понижава кръвоснабдяването в дясната част на тялото, а омразата към жена понижава притока на кръв в лявата част на тялото. А когато изпитваме омраза към живота като цяло, това чувство понижава притока на кръв и в двете части на тялото ни, защото нашият живот е в кръвта.
За да подпомагаме постигането на хармония в нашето тяло, трябва да отхвърляме всички лоши и негативни мисли и да балансираме ежедневните си дейности, така че да работим успешно през светлата част на деня и да почиваме правилно след залез слънце. Трябва да обръщаме внимание и да организираме задачите си по важност „всеки ден”, както и да отделяме достатъчно време, за да изразяваме собствената си личност с радост. За да разберем как се поражда разликата между свръхактивността на лявото и на дясното мозъчно полукълбо, често трябва да си спомним с какво сме се занимавали в детството си, за да разберем дали в този период на израстване е имало равновесие между себеизразяването и организираността или едното е доминирало за сметка на другото.
Децата с активно дясно мозъчно полукълбо обикновено като възрастни са „известни” и общителни хора, но често изпитват депресия. Децата, които са отгледани и възпитани с прекалено развиване на творческите им заложби и на въображението им или при израстването са страдали от липса на внимание и от двамата родители, развиват добри творчески заложби, защото единственото нещо, с което са запълвали и запълват времето си, е тяхното собствено въображение. Тези деца обикновено стават велики актьори, артисти, фотографи, художници или търговци, които постоянно се впускат в предизвикателството да направят това, което другите сякаш не могат. Те често са прочути и изявени личности, защото изпитват неутолима жажда да бъдат известни и по този начин да получат одобрението, което им е липсвало в детството.
Ако се случи да се провалят в опита си да се прочуят, те обикновено засилват съществуващото в тях неудовлетворение и безпокойство, превръщайки го в дълбока депресия от самовнушението им, че не са способни да получат така желаното от тях одобрение и признание. Колкото по-често децата са отблъсквани в детските им години, толкова по-силно е тяхното въображение, по-голям е техният потенциал да се изявят и прочуят, но толкова по- дълбока е и депресията, в която изпадат, ако не постигнат желаното и не доминират. Всеки от нас се нуждае от одобрение и признание, тъй като това е нещото, което ни е поощрявало да управляваме живота си като бебета, ала единственото важно и истинско одобрение е това, което ние самите даваме на себе си.
Децата с активно мислещо ляво мозъчно полукълбо обикновено стават възрастни, които са „спокойни и уверени”, но също често изпитват депресия. Децата, които са отгледани с прекалено фокусиране върху сигурността и безопасността в живота и с никакво или малко внимание върху творческите способности, обикновено се развиват като добри ученици и студенти и са много добре организирани, уверени и стабилни в живота. Тези деца често се отдават на постоянна научна кариера и постоянно успяват в предизвикателството да бъдат организирани така, както са им давали пример за подражание техните родители. Те обикновено се хомогенизират в обществото и поддържат обществения ред, на който обществото разчита, за да може светът да продължи да работи като добре смазана машина. От друга страна, техният неуравновесен подход и начин на мислене поражда неспособност да изразяват себе си по творчески начин, което накрая води до някаква форма на неудовлетвореност и безпокойство. Ако те се провалят в опитите си да бъдат организирани и осигурени, разочарованието им ще ги доведе до депресия, породено от самовнушението, че са неспособни и безполезни за околните и обществото. Колкото по-малко са били поощрявани да развиват творческите си заложби такива деца, толкова по-добре са развили организационните си способности, а оттам са придобили по-голям потенциал да постигнат добро финансово състояние, но в същото време при провал ще изпаднат в много по-дълбока депресия.
Най-често срещаният резултат от едностранното претоварване на мозъка и слабото развиване на другата част винаги е изпитването на разстройство и депресия в една или друга степен. Всяко дете има нужда да бъде научено едновременно да бъда организирано и да изразява себе си по творчески начин, за да постигне и запази хармоничен начин на живот и да намали до минимум възможността да преживее умствено разстройство.
Хората, които са развили и двете страни на своето мислене и съзнание, имат потенциала да постигнат пълноценна хармония. Като всяко друго нещо в природата, когато двете противоположности се обединят и работят заедно, за да постигнат хармоничен резултат, способността им е неограничена, а успехът им постоянен. Най-уравновесените хора, които почти нямат затруднения да постигнат вътрешна хармония и благополучие в живота, обикновено са отгледани и възпитани от родители, които едновременно са отделили по пълноценен начин достатъчно време и по някакъв начин са породили и изградили равновесие между мисленето с левия разум и идеите на десния разум в детето си.
Децата, отгледани по този начин, имат възможността да израснат като зрели хора, които могат да работят добре и да се разтоварват добре, когато е нужно, и могат да бъдат както дисциплинирани, така и любвеобвилни, в правилното съотношение, а когато изразяват съчувствието си, то е напълно искрено и отдадено. Поддържането на това равновесие между двете страни на мозъка и подхождането с положителна нагласа към всяко преживяване са два от най-важните фактора за здравето и личностното развитие.
От: „Пътят на необикновения успех и вярата в себе си“, Ноел Батън
Изображение: DALL-E
