Мисията ни през февруари, споделено от Робърт Грийн и неговите „Закони за всеки ден“ (Изд. „Сиела“).
ФЕВРУАРИ
Съвършеното чиракуване – Трансформирайте себе си
В историите на великите майстори от миналото и настоящето неизбежно можем да открием етап от живота им, в който всички техни бъдещи способности са били в процес на развитие, също като какавидата на пеперудата. Тази част от живота им – чиракуване по собствен избор, траещо от пет до десет години – не представлява особен интерес за повечето биографи, защото не съдържа разкази за велики постижения или открития. Във фазата на чиракуването тези хора често не са много по-различни от всички останали. Под повърхността обаче умът им се преобразява по невидим начин, съдържащ всички семена на бъдещия им успех. Внимателното вглеждане в живота им всъщност може да ни разкрие модел за подражание, който преминава границите на различните им професионални сфери и ни посочва своеобразен път към съвършеното чиракуване с цел постигане на майсторство. В този смисъл трябва да схващате себе си като техни следовници. Вие се отправяте на пътешествие, в хода на което ще изковете собственото си бъдеще. Това е времето на младежките приключения – време да изучавате света с отворен ум и открито сърце. Винаги когато ви се наложи да овладеете ново умение или да тръгнете по друг професионален път в по-късен етап от живота си, вие ще осъществявате повторна връзка с тази младежка и авантюристична част от себе си. Трябва да търсите предизвикателства и да тласкате себе си отвъд безопасните територии. Да измервате напредъка си по скалата на преживените опасности и трудности. Вие трябва да възприемете такава нагласа и да гледате на чиракуването си като на пътешествие, в хода на което ще се преобразите, а не като на скучно насаждане на готови принципи от света на професионалната реализация. Февруари ще ви помогне да се трансформирате чрез съвършеното чиракуване.
...
Когато бях на двайсет и две години, се случи нещо, което ми остана като урок за цял живот. Току-що бях завършил университет и реших, че известно време ще пътувам из Европа и ще практикувам езиците, които съм изучавал. Нямах търпение да демонстрирам езиковите си умения (френски, немски, испански, италиански). Пътувах из целия континент и след това се озовах в Париж. Влюбих се в този град и реших, че искам да опитам да остана там за известно време. Но имах проблем: френският, който бях учил в продължение на няколко години в университета, беше крайно недостатъчен. Парижаните говореха толкова бързо, че не разбирах и дума, а когато правех нескопосани опити да говоря с тях на френски, ставаха доста недружелюбни.
През всички години на изучаване на френски език не бях научил основни изрази за простите неща, от които човек се нуждае, когато пътува – например как да поръча храна в ресторант и т.н. Тези проблеми ме направиха доста срамежлив и заради тях стоях в хотелската си стая и се затворих в себе си. Тогава обаче взех ключово решение. Бях самотен и много исках да остана в Париж, а за да го направя, беше изключително важно да науча езика на високо ниво. И така се накарах да изляза от хотелската стая. Наложих си всеки ден по няколко часа да говоря с парижани. Доколкото беше възможно, не говорех английски и не излизах с други американци. Всеки път, когато общувах с парижани, ги слушах внимателно и набелязвах думи или изрази, които не разбирах. Задавах въпроси. Водех си бележки. Попивах много дълбоко всичките им фрази, интонации и жестове. Срещнах френско момиче, с което исках да излизам, и трябваше да положа още повече усилия, за да овладея езика.
Скоро упоритата ми работа по езика започна да се отплаща. Назначиха ме като рецепционист в хотел. С всеки изминал ден ставах все по-добър. Можех да разговарям с хора на улицата. Срещах се с парижани и кръгът ми от познати се разширяваше. По този начин разбрах, че парижаните изобщо не са враждебни. Те ме канеха в домовете си и успях да почувствам какво е да си израснал в този магичен град.
Понякога правех грешки и хората ми се подиграваха или ми се смееха. Реших никога да не го приемам лично. Дори когато правех грешка, сам се надсмивах над себе си. Парижаните оцениха по достойнство самоироничния ми хумор, усилията и любовта ми към езика им. След година и половина в Париж разполагах със солидни познания по френски, които все още имам, и някои много запомнящи се приключения.
Преживяването беше изключително удовлетворяващо и ме научи на няколко урока. Първият е, че когато човек иска да научи нещо, мотивацията е ключов фактор. В университета учих френски две или три години, но залозите не бяха достатъчно високи, за да го овладея добре. Единственото важно нещо беше да получа добра оценка, но от това не зависеше нито животът, нито щастието, нито работата ми. В Париж щях или да се удавя, или да се науча да плувам. Трябваше да се науча. Трябваше да си намеря работа и да се срещам с хора. Поради този висок мотивационен фактор мозъкът ми усвояваше информация с много по-висока скорост. Научих повече от езика за един месец, отколкото за две или три години в университета, защото бях много въодушевен.
Научих и значението на това колко важно е човек да се фокусира правилно, да се потопи в нещо конкретно. Практикувах с часове ден след ден и езикът започна да звъни в ушите ми, сънувах на френски, а вниманието ми беше концентрирано и фокусирано. Именно заради това научих езика бързо.
Но най-важният от всички уроци беше, че на този свят учиш нещата, като ги правиш, чрез практика. Не с четене на книги или ходене на уроци. Трябва да сте на улицата, да общувате с хора, да изпробвате нещата, да се учите от грешките си, да не се страхувате да правите грешки или че ще ви се подиграват.
Този урок ми послужи добре във всичко, което съм опитвал. Той ми даде увереност, че с този основен модел мога да овладея всичко. Когато трябваше да напиша първата си книга, бях подложен на голям стрес, за да я направя успешна, но опитът ми в Париж ми помогна да се ориентирам. Бях научил колко е важно да го правя всеки ден, като същевременно бъда дисциплиниран и въодушевен. Бях научил стойността на концентрираното внимание и че колкото повече книги напиша, толкова по-лесно ще става. Приложих същото при правенето на интервюта. Човек учи нещата, като ги прави, отново и отново, с практика и още практика. Впоследствие идва удоволствието, радостта от самия процес и от овладяването на нещо. Тези радост и удоволствие остават с вас за цял живот. Така е заложено в мозъка ви.
Ако искате да напишете книга, напишете я. Ако искате да сте музиканти, правете музика. Ако искате да започнете бизнес, не се колебайте и го стартирайте. Не се страхувайте да правите грешки или да се проваляте – човек се учи най-добре от неуспехите си. Намерете човек, който е добър в музиката или в бизнеса, и се свържете с него. Образовайте се като негов низшестоящ, изпълнявайте всяка задача, която ви възложи. Потопете се в света или отрасъла, който искате да овладеете. Това е по-добро от всички книги или курсове на света – човек учи нещо, като го прави.
От: „Закони за всеки ден“, Робърт Грийн, изд. „Сиела“, 2023 г.
Снимка: goodreads.com
