„По-добре да бъдеш с човек, който иcкa да бъдете заедно, отколкото с някой, на когото му се налага да бъде с теб.“
♥ Носим любовта в самите себе си, но не я забелязваме
Сърцето ви е като вълшебната кухня. Отворите ли го, ще имате цялата любов, която ви е необходима. Не е необходимо да обикаляте света и да просите обич. „Моля ви, нека някой ме обича. Толкова съм самотен, не заслужавам любов; искам някой да ме обича, да ми покаже, че заслужавам обич.“ Ние носим любовта в самите себе си, но не я забелязваме.
Виждате ли каква трагедия създават хората, когато смятат, че им липсва любов? Те жадуват за обич и когато някой ги нагости с малко любов, това поражда силна потребност. Стават зависими и се отнасят собственически към тази любов. Тогава започва трагедията: „Какво ще правя, ако той ме изостави?“, „Как ще живея без нея?“ Те не могат да живеят без пласьора, без доставчика на ежедневните дози. И понеже са прегладнели, заради това мъничко парченце любов позволяват на другите да контролират живота им. Позволяват да им нареждат какво да правят и какво – не, как да се обличат и как – не, как да се държат и как – не, в какво да вярват и в какво – не. „Ще те обичам, ако се държиш по този начин. Ще те обичам, ако ми позволиш да контролирам живота ти. Ще те обичам, ако си добър с мен. Ако ли не, забрави.“
Проблемът при хората е, че не знаят за вълшебната кухня в сърцата си. Цялото страдание се дължи на факта, че много отдавна сме затворили сърцата си и вече не усещаме бликащата в тях любов. В определен момент сме започнали да се боим да обичаме, защото сме побарвалия, че любовта не е справедлива, че любовта наранява. Опитали сме се да бъдем достатъчно добри за някого и сме се провалили. Вече сме преживели няколко връзки и те са разбили сърцето ни. Да обичаш отново е прекалено рисковано.
Разбира се, отнасяме се толкова критично към себе си, че едва ли може да става дума за любов към себе си. А щом не обичаме себе си, как можем да се преструваме, че даваме обич на друг?
Когато започваме връзка, ние се превръщаме в егоисти, защото сме зависими. Важен съм аз. Толкова големи егоисти сме, че искаме човека, с когото споделяме живота си, да бъде също толкова зависим като нас. Искаме някой, който „се нуждае“ от нас, за да оправдаем съществуването си, за да усетим, че има смисъл да живеем. Смятаме, че търсим любов, но всъщност търсим някой, който „се нуждае“ от нас, някой, когото да контролираме и манипулираме.
В човешките връзки има борба за контрол, защото сме приучени да се състезаваме за контрола над вниманието. Така наречената от нас любов – някой, който се нуждае от мен, който се интересува от мен – не е любов, а егоизъм. Как би могло това да работи? Егоизмът не върши работа, защото в него няма любов. И двамата жадуват за любов. Когато правят секс, те вкусват малко обич и се пристрастяват, защото копнеят за любов. Но после критичността се връща. Целият страх. Обвиненията. Нещастието.
Тогава търсим съвети за любовта и секса. По въпроса са изписани толкова книги и почти всички те могат да бъдат озаглавени „Как да се превърнеш в сексуален егоист“. Намерението е добро, но къде е любовта? Те не ни учат да обичаме; няма какво да се учи за любовта. Всичко е вече там, в гените ни, в природата ни. Не е необходимо да научаваме каквото и да било, освен това, което изобретяваме в този илюзорен свят. Търсим любов извън себе си, когато любовта е навсякъде. Любовта е около нас, но ние не сме в състояние да я видим. Емоционалното ни тяло вече не е настроено на вълните на любовта.
Страхът ни да обичаме е толкова голям, защото това не е безопасно. Страхът да не бъдем отхвърлени ни ужасява. Трябва да се преструваме на такива, каквито не сме; опитваме се да бъдем приети от партньора си, когато сами не приемаме себе си. Но проблемът не е, че партньорът ни отхвърля. Проблемът е, че сами се отхвърляме, защото не сме достатъчно добри, защото вярваме това.
Самоотхвърлянето е основният проблем. Никога няма да бъдете достатъчно добри за себе си, след като представата ви за съвършенство е напълно погрешна. Това е фалшива представа; дори не е реална. Но вие ѝ вярвате. Тъй като не сте съвършени, вие се отхвърляте и равнището на самоотхвърлянето зависи от това, доколко възрастните са успели да разбият целостта на вашата личност.
След опитомяването вече не става дума дали си достатъчно добър за някой друг. Ти вече не си достатъчно добър за самия себе си, защото големият Съдник винаги присъства и ти напомня, че не си съвършен. Както вече казах, човек никога не може да си прости, че не е такъв, какъвто иска да бъде, и това е истинският проблем. Успеете ли да промените това, започвате да се грижите за своята половина от връзката. Другата половина не е ваш проблем.
Ако кажете на някого, че го обичате, и той ви отвърне: „Само че аз не те обичам“, това основателна причина ли е да страдате? фактът, че някой ви отхвърля, не означава, че и вие трябва да се отхвърлите. Ако някой не ви обича, друг ще ви обикне. Винаги има друг. И е по-добре да бъдеш с човек, който иcкa да бъдете заедно, отколкото с някой, на когото му се налага да бъде с теб.
Трябва да се съсредоточите върху най-хубавата връзка, която можете да имате: връзката със себе си. Тук не става дума за егоизъм, а за любов към самия себе си. Това са различни неща. Държите се егоистично със себе си, защото няма любов. Трябва да се обичате и любовта постоянно ще нараства. Тогава няма да започвате връзка, защото се нуждаете от любов. Тя ще бъде резултат от съзнателен избор. Ще изберете някого, ако искате, и ще сте в състояние да видите истинската му същност. Когато любовта му не ви е необходима, няма да ви се налага да се самозалъгвате.
Вие сте цялостни. Когато любовта ви извира от самите вас, не търсите любов поради страх от самотата. Когато изпитвате силна любов към себе си, можете да бъдете сами и това не е проблем. Щастливи сте да бъдете сами, а споделеността също е приятна.
Ако с вас се харесваме и излизаме заедно, дали причината за това е желанието да ревнуваме, моята нужда да ви контролирам или вашата нужда да ме контролирате? Ако е така, няма да е забавно. Ако ще ме критикуват или съдят, ако ще се чувствам зле, тогава – не, благодаря. Ако ще страдам, тогава може би е по-добре да бъда сам. Нима хората се събират, за да бъдат нещастни, да притежават другия, да се наказват, да бъдат спасени? Дали наистина затова са заедно? Разбира се, разполагаме с всички тези възможности. Но какво всъщност търсим?
Като деца – пет, шест или седемгодишни – сме привлечени от другите деца, защото искаме да играем, да се забавляваме. Не се събираме с другите деца, за да се караме или да бъдем нещастни. Това може да се случи, но ще бъде краткотрайно. Просто играем и играем. Когато ни омръзне, променяме играта, променяме правилата, но непрекъснато изследваме.
Ако започвате връзка, за да бъдете нещастни, защото искате да ревнувате, да се държите собственически, да контролирате живота на партньора си, значи не търсите забавление, а болка, и именно това ще получите. Ако започвате връзка с егоизъм, очаквайки партньорът ви да ви направи щастливи, това няма да стане. И вината ще е ваша, а не негова.
Когато започваме някаква връзка, това се дължи на желанието ни да споделяме, да се забавляваме, да се наслаждаваме, а не да се отегчаваме. Ако си търсим партньор, то е защото искаме да играем, да бъдем щастливи и да се наслаждаваме на същността си. Не си избираме партньор само за да пробутаме всичкия си боклук на човека, когото твърдим, че обичаме, да го натоварим с цялата си ревност, гняв и егоизъм. Как може някой да ви каже „Обичам те“ и после да се отнася зле с вас, да ви оскърбява, унижава и пренебрегва? Този човек може да твърди, че ви обича, но дали това е любов? Когато обичаме, ние искаме най-доброто за любимите си хора. Защо да изхвърляме боклука си върху собствените си деца? Защо да ги малтретираме, понеже сме изпълнени със страх и емоционална отрова? Защо да обвиняваме родителите си за собствения си боклук?
Хората се научават да бъдат егоисти и да затварят плътно сърцата си. Те копнеят за любов, без да знаят, че сърцето е вълшебна кухня. Вашето сърце е вълшебна кухня. Отворете го. Отворете вълшебната си кухня и се откажете да обикаляте света, просейки обич. Цялата необходима за вас любов е вътре в сърцето ви. То може да ви даде достатъчно любов не само за самите вас, но и за целия свят. Можете да дарявате любовта си безусловно; можете да бъдете щедри с обичта си, защото в сърцето си имате вълшебна кухня. Тогава всички онези гладни хора, които вярват, че сърцето е затворено, ще искат винаги да са край вас – заради любовта ви.
Онова, което ви прави щастливи, е любовта, която извира от самите вас. И ако сте щедри на любов, всички ще ви обичат. Ако сте щедри, никога няма да бъдете самотни. Ако сте егоисти, винаги ще сте сами и вината ще е изцяло ваша. Не егоизмът, а вашата щедрост ще отвори всички врати.
От: „Умението да обичаш“ (Толтекска книга на мъдростта), Дон Мигел Руис, ИК „Кибеа“, 2008 г.
Снимка: miguelruiz.com
