„Отношенията ни с парите отразяват начина, по който възприемаме личната си сила да променим света. Тъй като те са огледало на съзнанието ни, колкото по-уверено възприемаме силата си, толкова повече пари ще сътворяваме в живота си.“
(The Money Changer and His Wife,1514, by Marinus van Reymerswaele)
Парите като сила
За да разберем отношенията си с парите, важно е да осъзнаем, че те ни дават сила в този свят. Притежаването им ни дава възможност да правим или да се сдобиваме с различни неща, да предизвикваме събития. Парите ни позволяват да влияем върху околния свят. Макар да не е задължително пряко да удовлетворяват нашите духовни, умствени и емоционални нужди, те могат да ни помогнат да ги осъществим. Например, могат да ни улеснят да живеем в среда, която подхранва духа ни, или да задоволим страстта си да пътешестваме. Парите не могат да ни гарантират истинско благоденствие, но те са средство да постигаме желанията си на физическо ниво.
Отношенията ни с парите отразяват начина, по който възприемаме личната си сила да променим света. Тъй като те са огледало на съзнанието ни, колкото по-уверено възприемаме силата си, толкова повече пари ще сътворяваме в живота си.
Мнозина имат проблеми с чувството си за сила и това най-вероятно се отразява на начина, по който боравят с парите. Ако изпитвате хронични финансови проблеми, горещо ви препоръчвам дълбоко и честно да се вгледате в отношението си към силата.
Нездравото отношение към силата се изразява най-често в обсебване или избягване на парите. Ако жадуваме за власт, едничкият ни стремеж е да трупаме все повече и повече пари, за да можем да я постигнем. Този ламтеж обаче всъщност е компенсация за дълбоко чувство на безсилие. Може би ни подтиква несъзнателното желание да избягаме от собствения си страх и безпомощност. Това е мотивацията на хората, които имат много, но не спират да се стремят към още и още. Те всъщност не се радват нито на парите, нито на властта си. Колкото и да имат, то не им помага да се избавят от страха си на емоционално ниво. Парите сами по себе си никога не им носят чувство на благоденствие. Единствено съзнателното признаване на страховете и собствената уязвимост може да постави началото на процеса на изцеление, който да доведе до преживяването на истинско благоденствие.
Има и обратен вариант: когато се боим от личната си сила, възможно е несъзнателно да се въздържаме от получаването на повече пари, тъй като увеличеното количество пари означава увеличено количество власт. Така че една борба с финансови затруднения се оказва всъщност ефективен начин да продължаваме да се чувстваме „безсилни“ и съответно - да избягваме нежелани рискове.
Не искам да кажа, че всички бедни хора по света се страхуват от собствената си сила - очевидно е, че бедността е комплексен фактор. Ако обаче тънем в нищета, след като по принцип живеем в култура и среда на относително финансово благополучие, редно е да се запитаме коя част от нашето същество е взела това несъзнателно решение.
Работила съм с много хора, които са се борели да свържат двата края и едва-едва са успявали. Някои от просто саботираха сами себе си всеки път.
Детето в нас продължава да копнее за родителска грижа и несъзнателно ни се струва, че ако пораснем и си извоюваме независимост, завинаги ще изгубим шанса някой да се грижи за нас. Дори с разума си да се стремим към успех, детето в нас може да саботира всички възможности, които ни се отварят, защото се плаши, че може никога да не почувства така желаните любов и закрила. Вместо това се повтаря и повтаря модел на провали и неуспехи, подхранван от надеждата един ден някой да ни вземе под грижовното си крило. В това желание няма нищо лошо; то е напълно разбираемо, просто трябва да бъде осъзнато.
Когато сме наясно с тези несъзнателни модели, можем да започнем да работим за тяхното изцеление. При всички случаи е добре да сме наясно с неудовлетворените нужди на детето в себе си и да се научим сами да се грижим за него, включително да се обръщаме и към другите с молба за помощ, когато се налага. Щом детето се почувства сигурно, че може да получи цялата любов и грижа, за които жадува, то ще спре да ни пречи да овладеем собствената си сила.
Тук отново важен е балансът: да бъдем едновременно достатъчно слаби, за да признаем от какво се нуждаем, и достатъчно силни, за да поемем отговорност за себе си. Колкото по-уверено боравим с естествената си сила и слабост, толкова по-хармонични взаимоотношения ще имаме с парите и ще можем да ги привличаме в живота си.
От: „Пътят към истинското благоденствие“, Шакти Гауейн, изд. „Кибеа“, 2009 г.
Картина: The Money Changer and His Wife (1514) by Marinus van Reymerswaele; chinaoilpaintinggallery
