(Художник ~ Борис Михайлович Ольшанский)
Азбука: не се пъхай, Буки, пред Аз.
Ако не бяха зъбите, душата ни ще излезе.
Ако не е вълчи зъб, то ще е лисича опашка.
Ако ни е все едно, няма да има планина.
Бедата е страшна, докато не е дошла.
Бедният и да открадне, него Бог му прощава.
Без език и камбаната е няма.
Без пари сънят е по-здрав.
Бият, а да плачеш не дават.
Блатото не е море, но живеят там добре.
Бог вижда истината, но няма да я каже скоро.
Бог е един, а молителите са различни.
Бог не е бърз, но е точен.
Бога мрази, а Бог го пази.
Богатият не тъжи, а скучае.
Болката си търси лекар.
Бързо ако вървиш, ще настигнеш бедата; бавно ако вървиш, бедата ще те настигне.
В едно езеро два дявола не живеят.
В семейството кашата е по-гъста.
Вечният мир трае до първата свада.
Видяхме се веднъж - познати, два пъти - другари, три пъти - приятели.
Влетя враната в царския дворец: почести много, а да лети - не може.
Волята - божия, а съдът - царски.
Всеки по своему, никой по божему.
Глава без ум - нещастие за краката.
Глава боли, на задника му е леко.
Гладният вълк е по-силен от ситото куче.
Говорят ли парите, съвестта мълчи.
Гола овца не я стрижат.
Грехове много, и пари колкото щеш.
Денят е дълъг, векът е кратък.
До смъртта се учи, до гроба се поправяй.
Добрата слава бяга, а лошата лети.
Доброто става по-добро, когато хората го похвалят.
Додето баба пада от печката, седемдесет и седем мисли премисля.
Дълбоката вода не се размътва.
Дълго ако спиш, с дълг ще се събудиш.
Един ум - половин ум, три ума - ум и половина, два ума - ум.
Един - тайна, двама - половин тайна, трима - няма я тайната.
Живеем без радост - няма кого и да набием.
Живеем - покашлюваме, ходим - понакуцваме.
За просяка торбата не е излишна.
За океана и капката е добре дошла
Запял бих песен, но нямам подгласници.
Защо ли меко постилаш, ако няма с кого да спиш?
Здравей, свате - сбогом, брате!
Злобата има мила муцуна.
Знаят на репичката сладостта.
Зъбите хранят вълка, лисицата опашката я пази.
И гъската я канят на сватба, но в казана.
И да закъсняваш, не изоставай от хората.
Изостави ли те Бог, ще те напуснат и добрите хора.
Изплашен - наполовина победен.
Има да чакаш дяволът да умре; него и главата не го боли.
Има ли мочурище, ще се намерят дяволи.
Иска му се на дявола да иде на сватбата, но се бои от попа.
Искам - значи мога наполовина.
Казакът пие не заради това, което е, а заради това, което ще бъде.
Казал бих на Бог истината, но се боя от дявола.
Каквито са мислите, такива са и песните.
Какво е било, са видяли дедите ни; какво ще бъде, ще видят внуците ни.
Какъвто коренът, такава и издънката.
Като имаме - не пазим, загубим ли - плачем.
Като назначат лисицата за воевода, в гората ще има много пера, а птици - не.
Което е на жената в ума, не е на мъжа по джоба.
Което знае кумът, знае го и кумувата жена, а след нея - и цялото село.
Което народът види, Бог ще го чуе.
Козата пасе трева, където я завържат.
Който два пъти се оглежда, нищо не губи.
Който е по-пръв, той е по-прав.
Който много лъже, тоя много се кръсти.
Който пръст да удариш - цялата ръка боли.
Която ръка се кръсти, тази и нож точи.
Крадецът невинаги краде, но ти винаги се пази.
Красотата е до вечерта, а добротата - завинаги.
Кратката реч е добра за слушане, дългата - за мислене.
Крила имаш, но няма къде да летиш.
Където бяс не успява, жена ще изпратят.
Където и да лети враната, от торта ще кълве.
Където не може да прескочи, може да пропълзи.
Лети добре, а да кацне - не може.
Магарето ще познаеш по ушите, мечката - по ноктите, а глупака - по думите.
Малкото дете суче от гърдата, голямото - от сърцето.
Мелничарят не краде, хората сами носят.
Морето с гребло не ще разплискаш.
На Бога се надявай, но сам не прави лошо.
На всеки е нужен гроб, но никой не иска да си го копае.
На когото прасето се е изгубило, на тоя му пищят ушите.
На пияния морето е до колене, а локвата - до ушите.
На празна изба катинар не е нужен.
На път за ден - храна за седмица.
На сития кон и сянката е дебела.
На сън видял, а на яве прозяпал.
Навиците вълчи, душата заешка.
Не бий комари с брадва.
Не бой се от умен враг, бой се от глупав приятел.
Не е права мечката, че изяла кравата; не е права и кравата, че в гората отишла.
Не е смешно, че жена бие мъжа си, а е смешно, че мъжът плаче.
Не пада, който не ходи.
Не поклониш ли се до земята, и гъба не ще откъснеш.
Не си ли сгрешил пред бога, не си виновен пред царя.
Обвиняват целия свят; той всичко понася.
Обесеният няма да се удави.
Остави пиявицата да се насмуче - сама ще се махне.
От дима бягаше, в огъня падна.
От едно дърво - и икона, и лопата.
От пън греда не се дяла.
Отдалече - и така и иначе, а отблизо - никак.
Палячото не е приятел с попа.
Очите се боят, а ръцете действат.
Пази веждите, та очите цели да бъдат.
Пели сме и ние тази песен, но се уморихме.
Пийнеш ли сутрин, целият ден е свободен.
Пияния набедиха, а трезвият открадна.
Пияният ще се събуди, а глупакът - никога.
По пари няма роднини.
Помни свекървата своята младост - и на снаха си не вярва.
Пости с дух, а не с търбух.
Преди да счупиш ореха, не гадай каква е ядката.
През зимата се бой от вълци, през лятото - от мухи.
Проси просякът, а даваш на Бога.
Първата чаша - за здраве, втората - за веселие, третата - за глупости.
Радва се глупакът, че по-глупав е намерил.
Радва се душата на постите, но тялото се бунтува.
Ранозрелката бързо загнива.
С един камък всички грънци можем да счупим.
С катран търгуваш - на катран ще миришеш.
Само бог видя, а хората знаят.
Седешком градове не се превземат.
Силата знае истината, но я крие.
Смъртта си намира причина.
Стара врана не кряка напразно.
Стига шеги, казал вълкът на капана, пусни ми лапата.
Съседът не ми дава да спя: добре живее.
Хубаво, ама избледняло; умно, ама остаряло.
Час кове, цял ден поправя.
Що за шум, пък бой няма?
Ябълките - гнили, купувачът - сляп.
Яйцата кокошката учат.
