За пушенето като най-евтиното удоволствие в живота и други любопитни привички на прочутия австрийски психолог, назаем от книгата „Всекидневни ритуали. Как творят великите“ (Изд. „Locus“).
Зигмунд Фройд (1856 ~ 1939)
„Не мога да си представя как живот без работа може да бъде наистина комфортен”, пише Фройд на свой приятел през 1910 г. С помощта на съпругата си Марта, която на практика управлявала домакинството – тя приготвяла дрехите на Фройд, избирала носните му кърпи и дори слагала паста за зъби на четката му, – основателят на психоанализата успявал да остава изцяло предан на работата си през цялата си дълга кариера.
Фройд ставал в 07.00 ч., закусвал и отделял време за оформяне на брадата си от бръснар, който идвал ежедневно в дома му за тази цел. След това, от 08.00 ч. до обяд приемал пациенти, които се нуждаели от услугите му. Обядът, основното хранене през деня, бил сервиран точно в 13.00 ч. Фройд не бил чревоугодник – той не обичал вино и пилешко и предпочитал типичната за средната класа питателна храна от рода на варено или печено говеждо, – но се наслаждавал на храната и се хранел мълчаливо и съсредоточено. Макар и обикновено сърдечен домакин, Фройд можел да бъде толкова погълнат от мислите си по време на хранене, че мълчанието му понякога смущавало неговите гости, които с мъка се опитвали да водят разговор с другите членове на семейството.
След обяда Фройд излизал да се разходи по виенската „Рингщрасе”. Това обаче не била обикновена разходка; Мартин, неговият син, си спомня: „Баща ми вървеше със страшна скорост”. По пътя често си купувал пури или вземал и оставял коректури на издателя си. В 15.00 ч. започвали консултации, следвани от прегледи на пациенти, нуждаещи се от психоанализа, до 21.00 ч. вечерта. След това семейството вечеряло и Фройд играел на карти със своята балдъза или излизал на разходка със съпругата си или с някоя от дъщерите си, спирайки понякога в някое кафене, за да прочете вестниците. Останалата част от вечерта прекарвал в кабинета си, където четял, пишел или изпълнявал редакторските си задължения за списания, посветени на психоанализата, до около 01.00 ч. или по-късно.
Дългите работни дни на Фройд ставали поносими благодарение на две удоволствия. Първото било любимите му пури, които той пушел непрекъснато, като от средата на двайсетте си години почти до края на живота си изпушвал по около двайсет дневно въпреки неколкократни предупреждения от лекари и все по-сериозните здравословни проблеми, които го мъчели в последните му години. Когато веднъж седемнайсетгодишният му племенник отказал цигара, Фройд му казал: „Моето момче, пушенето е едно от най-големите и най-евтини удоволствия в живота и ако предварително решиш, че няма да пушиш, мога само да те съжалявам”. Еднакво важни в това отношение били ежегодните тримесечни семейни ваканции, които прекарвали в някои минерални бани или хотел в планината, като ходели на походи, събирали гъби и ягоди и ловели риба.
От: „Всекидневни ритуали. Как творят великите“, Мейсън Къри, изд. „Locus“, 2021 г.
Снимка: Sigmund Freud (1856-1939)
