„Той живее сам, ляга сам, става сам, пие с компания, но се напива сам, страдае сам и сам се утешава.“
Ерген (1905 г.)
Навярно сте го срещали много пъти. И ако тоя господин не сте вий сам, то сигурно го познавате.
Ей го пред кафенето. Едър, хубав, засмян, като самото безгрижие, с гладко червендалесто лице без бръчки, със светли очи, с изпъчени гърди, с мощно изправена глава, с тънки засукани мустаци и с побеляла коса. В петелката на палтото му стои ален трендафил.
Той продължително и с особено внимание изглежда всички проходящи жени, поздравлява всички любезно и от всички приема любезна усмивка. Защото той е ерген.
Преди двайсет години той е бил двайсет годишен, при все това той е ерген.
Това име, донякъде си, е символ на някакво достойнство. То сякаш придава една безсмъртна краска и на най-обикновения човечец.
Поне на женените се струва така.
И той справедливо храни в душата си една тайна гордост, макар да съзнава, че положението му не е завидно.
Той живее сам, ляга сам, става сам, пие с компания, но се напива сам, страдае сам и сам се утешава.
– Добре че не съм женен – казва той на другарите си, усмихнат – аз имам едно сърце, което не може да търпи иго.
Но тия думи, уви, не са искрени.
Той лъже другите, ала себе си не може да излъже.
Защото, остане ли минутка в самота, мечтите му довеждат очарователна другарка, вечно предана, която той обича, прегръща, целува, на която говори, най-нежни думи, с която се смее, пред която тъжи и плаче.
Да, сърцето без жена прилича на пустиня без вода, която под сините жежки небеса сънува живописни реки, облаци и поройни дъждове.
Времето си лети.
Косата побелява все повече и повече.
– Ергенинът прилича на виното – казва той, – колкото повече старее, толкова по-вкусен става.
И намира за нужно да се засмее. Но в душата му изпъква една неволна и незнайна тъга.
И вечер, когато си ляга, той въздиша и мечтае. – Сладки, хубави, очарователни и необуздани мечти!
Бедният ергенин!…
О, той поне има за какво да мечтае. Ами вие, които сте се оженили?…
Из: „Пепел от цигарите ми“, Елин Пелин, изд. „Олчев“, София, 1910 г.
Елин Пелин (1877-1949)
