Почит към името и делото на отец Босилков - първият български католик, канонизиран от Светия престол
Винченцо Босилков е роден на 16 ноември 1900 г. в Белене. Още съвсем млад поема по пътя на свещеническото си и монашеско призвание в Конгрегацията на Отците Пасионисти. Учи в Белгия, Холандия и Италия, след което работи като свещеник в енориите в Русе и Бърдарски геран. През 1946 г. е назначен за Апостолически Администратор, а през 1947 г. – за Епископ на Никополската Епархия. Осъществява пастирското си служение в изключително трудните условия на тоталитарния комунистически режим в България, но остава докрай верен на Христос и на Църквата. Той става мъченик на вярата, след като е арестуван, инквизиран, "съден" и убит от комунистическата власт през ноември, 1952 година. На 15 март 1998 г. папа Йоан Павел II обявява за блажен българския епископ Евгений Босилков. Това става с тържествена церемония в базиликата "Св. Петър" в Рим. Отец Босилков е първият български католик, канонизиран от Светия престол.
„За мен мъченията и гоненията са благодат от Бога, в които се утвърждава Христовата вяра, те са залог за вечността на Христовата църква на земята. Ето защо аз приемам смъртта като най-висше благо. Следите от нашата кръв ще показват пътя към прекрасното бъдеще и независимо че няма да го доживеем, другите ще пожънат това, което ние посяхме с усилия. Там, където има несправедливост, налице е Божието всемогъщество.“
Размисли на път
Пътувах неотдавна с влака. Срещу мен в купето – елегантно облечен господин. Той върти една книга, а аз обръщам вестника. Мина много време без да си кажем дума. Докато по едно време аз подремнах и отървах вестника, скочих и с едно „мерси” благодарих на господина, който се беше навел да ми го даде. След това се разви разговор между двама ни. Говорехме за времето, за политиката, за кризата и най-сетне за религията. Ето какво ми откри моя спътник:
- Религията! Ами ние в гимназията отдавна я заровихме! Кой културен човек вярва в тия измислици? Един Бог в три лица. Създател на небето и земята! Кой може да го разбере? Ние сме позитивни и като излязохме от гимназията се сбогувахме с всякаква религия и я завещахме на нашите баби!
- Значи, господине, вие сте християнин, но носите инкогнито характера на вашето кръщение?
- Да, напълно вярно, сегашният век, век на светлина, век на изобретения, на напредък ражда от всекиго рационалност... преди да вярваме ние, сегашните, искаме първо да видим, да докоснем!
- Моля, господине, когато вие в гимназията учихте физика, имахте ли щастието да видите атоми или електрони? Имахте ли смелостта да отречете логичната дедукция на професора, който ви доказва, че те съществуват? Вие грешите много като предварително отричате всякаква религия, респективно – съществуването на Бога. Вие искате да го видите, да го докоснете и тогава да повярвате... С това вие не доказвате, че Той съществува. Учили сте, че за да добием сигурност в една наука, ние трябва да си служим с доказателства от областта на същата тази наука. Например – един математически въпрос вие ще го докажете с математическо доказателство, а не с физическо. Понеже Господ е чист Дух, Неговото съществуване няма да го докажем на първо място с математически или физически доказателства, но с метафизически. Кажете ми във вашето „рационалистично” спокойствие не сте ли били някога развълнуван от въпроси като следните: „Кой съм аз? От къде съм аз? Има ли задгробен живот?” Вижте какво казва Паскал: „Голяма глупост е човек да не търси ключа на всички тези въпроси и да живее равнодушен спрямо истини, които са решителни за неговото бъдеще!” Вие, господине, с един замах заровихте и Бог, и религия, и всичко свято у нас... Не чувствате ли и вие в душата и сърцето си стремеж към безконечното? Щом като това е вярно, аз ви казвам, че докато съществува човешко сърце, ще съществува и религия. Недейте вярва сега, че само сърцето тегли към религията, а разумът я отказва. Такова противоречие в човешката природа не може да съществува. Разумът и той тегли към „абсолютното”, безусловното. Ами какво е туй нещо у нас – да дирим винаги крайната причина на всичко?
Моят събеседник ме гледаше замислено и извъртя нещо да се извини, че не проучил дълбоко религиозният живот и въпрос, и на първата гара се сбогува с мен и слезе. Лично останах с дълбоко впечатление от такова голямо невежество относно религията. Да беше той единица! Но като него има много. Време е да се стреснем и ние. По-рано се казваше „Учителят е казал”, но сега всички смятаме за учители, за осветлени. Религията не се страхува от никаква наука, тя се страхува само от невежеството. Не е срамно да не си философ, да не си литератор, но срамно е да не познаваш религията си, защото това е навсекиго достъпно.
1941 г.
Източник и снимка: bosilkov.com
