Габриел Гарсия Маркес безспорно е един от най-любимите писатели на ХХ век. Книгите му се продават в милионни тиражи, а „Любов по време на холера" и „Сто години самота" са заслужили мястото си сред най-големите шедьоври в световната литература. Сайтът shortlist.com обаче зададе въпроса – доколко добре познаваме колумбийския писател и предложи 15 малко известни факта за него, живота му и писането му.
Ето ги и тях:
Габриел Грасия Маркес е отгледан от своите баба и дядо, след като родителите му се преместили в Баранкила без него. Тази история го вдъхновява да напише „Любов по време на холера".
Идеята за „Сто години самота" му хрумнала докато карал семейството си на почивка в Акапулко. Писателят толкова много искал да започне работа по книгата, че само закарал близките си до курорта, обърнал колата и се върнал в къщи.
Имал седем къщи в четири различни държави.
Цели седем години търсил издател за книгата си „Leaf Storm".
В най-бедните си години живеел в бордей, наричан „Небостъргача". Той бил висок цели четири етажа, което за времето си било огромно здание за малък град като Баранкила.
От романа „Сто години самота" са продадени повече от 30 милиона копия по цял свят.
Габриел Гарсия Маркес е учил право в Университета на Колумбия, но се отказал, за да се заеме с журналистика.
За пръв път забелязал бъдещата си съпруга Мерседес, когато тя била една на 9 години. Те сключили брак след 17 години.
В интервю за „Париж ревю" на въпроса как е започнал да пише, настоял, че това станало с първите създадени от него комикси. „Преди да мога да чета или да пиша обичах да рисувам комикси в училище и у дома", отговаря Габо.
Бил голям почитател на киното. Дори работил като филмов критик за сп. „El Espectador".
Отказал всички предложения за филмиране на „Сто години самота", защото не вярвал, че някой може да се справи с претворяването на сюжета на екран.
Бил много суеверен и никога не носел злато.
Идолите му в литературата били Ърнест Хемингуей и Уилям Фокнър.
Докато пишел „Сто години самота" пушел по шест кутии цигари на ден.
Винаги имал жълто лале или жълта роза на бюрото, на което пишел.
Снимки: news.cinecitta.com, historia-biografia.com