Ди Каприо # DEPARTED: Най-сините очи на Холивуд на 40

Бунтар, любовник, еко-активист, актьор. От „Животът на момчето" и „Защо тъгува Гилбърт Грейп" до „Вълкът от Уолстрийт", Леонардо Ди Каприо пътува през ролите със страст, която се оглежда в кристалните му сини очи. Благодарен на съдбата, пренебрегван от Американската Филмова Академия, желан от най-добрите режисьори и милиони влюбени жени. На 40 години, свободен.

(Portrait of Leonardo DiCaprio, 2000s)

За разлика от много актьори, моята съдба не беше предопределена в детството. Отраснах в гетата на Холивуд и си мислех, че като голям ще стана луд.
В детството си мечтаех да бъда биолог, но това в списанията не го пише.

Независимо от това, че съм роден в Холивуд, до 13-та си година бях сериозно убеден, че актьорството прилича на масонството – заложено е в кръвта и се предава генетично. Никога не ми хрумна, че просто мога си наема агент и да отида на пробни снимки.

Не обичам училището – там те заставят да се съсредоточаваш върху това, което не искаш да знаеш.
В училище на мен рядко ми обръщаха внимание. Поне до момента, в който от скука, започнах да се преструвам на безмозъчен идиот със счупена ръка.

Мисля, че е пресилено да ме наричат амбициозен и упорит, но фактите говорят за обратното. Спомням си, че на 15 години, вече бях ходил на 160 прослушвания и проби, без да получа нито една роля.
Винаги съм харесвал начина, по който майка ми се отнася към моите успехи. Помня, че когато изведнъж се превърнах в знаменитост, всяка сутрин тя идваше в стаята ми и казваше: „Ставай от кревата, прави упражнения и забрави за мързела, малък сънлив червей!"

Радостта от славата минава доста бързо и ти разбираш, че главната награда не е в това, че всеки те разпознава по улиците, а че филмите ти ще живеят след теб.
Където и да отида, хората се втренчват в мен и се пулят с очи. И до сега не мога да разбера какво показват с това – дали, че са ме познали или че съм облечен като идиот.

Подозирам, че това е нещо наистина трудно – да бъдеш самотен.

Харесвам съвсем обикновени жени – тези, които всеки ден виждаме по улиците – студентки, сервитьорки, този тип... Много често на разни събития ме виждат с някое момиче, с което не ме свързва нищо друго, освен приятелство. Струва ми се, че всичко е просто, но никой не иска да го повярва – когато отидеш на кино с момиче, това не значи, че непременно искаш и да спиш с нея.

Повече от всичко на света бих искал да стана безотговорен лентяй, каквито са мнозина от моите приятели. Но когато се замисля за последствията, разбирам че едва ли мога да си го позволя.

Последното, което искам е да се превърна в типично мазно холивудско копеле с пари. Раснал съм в бедност и най-щастлив съм бил именно тогава.

Ако ме питат с кого бих искал да поговоря от онези, които вече не са между живите, ще кажа – с Орсън Уелс. В момента, когато е създал „Гражданинът Кейн". Но журналистите никога не задават такива въпроси.

Африка – едно от последните места, където и до днес ми се удава да запазя анонимност.
Най-удивителното е, че за проблемите на Африка се замислих не от новините, а след една песен на Кани Уест.
Доста време съм прекарал в Африка и видях с какви проблеми се сблъскват хората там. Когато се върнах у дома реших, че никога повече не искам да слушам за проблемите, които безпокоят хората в моето обкръжение.

Славата – това е универсален пропуск – където искаш, там и отиваш.
Струва ми се, че най-големият проблем в днешно време е как да накараме хората да потребяват по-малко.

Старая се да се отнасям с внимание към околната среда. На покрива си имам соларни панели, карам кола-хибрид – подарих такива коли на майка си, на баща си и на неговата нова жена. Но знам, че това не е достатъчно. Аз например нямам компостна яма.

Ако вярвах на всички идиотщини, която пишат за мен, навярно трябваше да съм на болнично легло, заобиколен от загрижени психиатри. Най-озадачаващото нещо, което съм чувал за себе си е, че съм гей.

Нямам никакви политически стремежи. И до днес се срахувам до смърт от хора, които имат такива.
Като цяло, на мен ми харесва как е усторен светът.
Нямам толкова много страхове – само акули, извънземни и глобалното затопляне.

Винаги се стремете към истината.

Leonardo DiCaprio and Danny Nucci in Titanic directed by James Cameron, 1997