81 години от рождението на първия космонавт
Два дни преди най-великият полет на човечеството, Гагарин пише писмо до своята съпруга Валентина и двете им дъщерички. Знаел, че му предстои много опасно начинание, с риск за живота. Ето неговите думи:
"Здравейте, мили мои, обичани Валечка, Леночка и Галочка!
Реших да ви напиша няколко реда, за да споделя с вас радостта и щастието, които преживях. Днес правителствената комисия реши, аз да бъда първия човек, който ще лети в Космоса. Знаеш ли, скъпа Валюша, колко се радвам и бих искал и вие да се радвате заедно с мен. На обикновен човек довериха такава голяма държавна задача – да проправи първия път в пространството!
Не бих могъл да мечтая за повече. Та това е история, това е нова ера! След ден трябва да стартирам. Вие в това време ще се занимавате със своите дела. Огромна задача нося на раменете си. И много исках, преди това да бъда вас, да поговоря с теб. Но, уви, вие сте далеч. И въпреки това, аз винаги съм с вас.
Вярвам в техниката изцяло. Не би трябвало да ме предаде. Но случва се, дори на равно, човек да падне и да си счупи врата. Може и тук нещо да се случи. Но аз самият не вярвам в това. Ако се случи, моля ви, и най-напред тебе моля, Валюша, не позволявай на скръбта да те убие. Пази и се грижи за нашите момичета, обичай ги, както ги обичам аз. Отгледай ги не като мамини дъщери, не като пораженци, а като истински хора, които не се страхуват от провалите в живота. Своят собствен живот устрой така, както ти подсказва съвестта, както мислиш, че е нужно. Никакви задължения не искам да ти налагам, нямам право на това.
Това писмо се получи малко траурно... Аз самият, не вярвам да се случи. Надявам се, че ти никога няма да видиш тези редове, и аз ще се срамувам от себе си за тази мимолетна слабост. Но ако нещо стане, ти си длъжна да знаеш всичко до край.
Живял съм честно, истински, в полза за хората - дори и неголяма. Някога, още като дете, прочетох думите на В. П. Чкалов: „Ако искаш да бъдеш, бъди първи". Аз се старая да бъда такъв и ще бъда до края. Искам, Валечка, да посветя този полет на хората на новото време, на нашата велика Родина, на нашата наука.
Надявам се, след няколко дни, ние отново да бъдем заедно, да бъдем щастливи.
Валечка, ти, моля те, не забравяй моите родители, ако имаш възможност, помагай им с каквото можеш. Предай им от мое име огромен привет, и нека ми простят за това, че те нищо не знаят, не им беше позволено да знаят.
Е, това е всичко, струва ми се. Довиждане, любими мои. Прегръщам ви силно и ви целувам, поздрави от вашия баща Юра".
10 април 1961 г.
Гагарин
* Валентина Ивановна прочита това писмо 7 години по-късно – след смъртта на своя любим Юрий в авиокатастрофата на 27 март 1968 г.
Снимки: pinterest
