Лале
Според древно казахско предание, щастието е скрито в пъпките на лалето. Дълго време никой не могъл да разтвори красивото венче. Веднъж, едно дете видяло цветето, радостно дотичало до него и го докоснало с нежните си пръсти. Пъпката се разтворила и щастието полетяло по земята. В Узбекистан съществува поверие, че небесносиньото лале, което расте и цъфти в планините, носи щастие.
Зюмбюл
Цветето на любовта, щастието, верността и скръбта. Гърците го нарекли цвете на тъгата, а още - цвете на Хиацинт. Легендата за Хиацинт и Аполон е една от най-известните истории за дъхавия зюмбюл.
Красивият Хиацинт - син на спартанския цар Амикъл и музата на историята Клио, бил любимец на Аполон. Богът на красотата посветил младежа в тайните на изкуствата и спорта. Веднъж, докато хвърляйки заедно диск, Аполон гледал с възхищение с каква ловкост и прецизност се справял Хиацинт. Но Зефир, крилатото божество на източния вятър, бил ревнив към обичта на Аполон към младежа. С мощният си дъх отклонил хвърления от Аполон диск и той ударил смъртоносно Хиацинт в главата. Аполон, обзет от неутешима скръб, решил да увековечи спомена за своя приятел и превърнал стичащата се в земята кръв в красиво пурпурно-лилаво цвете.
В древна Гърция, зюмбюлът се смята за символ на умиращата и възраждащата се природа.
Момина сълза
Според стара руска легенда, момините сълзи са израсли от сълзите на водната княгиня Волхова, която пламенно обичала храбрия гуслар Садко. Когато Волхова научила за горещата любов на Садко към Любава, излязла на брега, за да послуша за последен път чудните песни на своя любим. Напразно обаче го търсила по брега, по поля и гори, вслушвайки се в звуците на нощта. Най-сетне, сред стройните брези, Волхова видяла двата силуета на младите влюбени. С наранено сърце, гордата хубавица се завърнала в студеното си царство. И само луната видяла как от прекрасните й сини очи се ронели бисерни сълзи. Те падали в меката трева, превръщайки се в бели цветя. Така се появили момините сълзи - символ на любовта и болката на чистото, нежно, горещо моминско сърце.
Според древните римляни, момините сълзи са капчици от ароматната пот на богинята на лова Диана, паднали в тревата докато тя бягала от влюбения в нея Фавън.
Маргаритка
Според стара легенда, Божията майка дала на малкия Исус остатъци от ленено платно да си играе. С ножица момчето изрязало малки цветенца, които разпръснало по поляната около къщата. И въпреки, че било още студено, те се превърнали в малки цветчета, носещи радост на хората.
В много страни от древни времена имало обичай да се „гледа" на маргаритки "обича ме – не ме обича ". В немския език, маргаритката си е запазила име като "мярка за любовта".
Шекспир описва маргаритката нежно и поетично: "Нейното бяло одеяние представлява невинност".
Теменужка
Една от дъщерите на Атлас била преследвана от Аполон. Тя не отвръщала на любовта му и помолила всемогъщия Зевс за закрила. За да я спаси от страстните преследвания на красивия бог, той я превърнал в уханно цвете теменужка (Viola), което се открива по аромата, но само когато смирено сведеш глава.
Във Франция теменужката е свързана с любовта на Наполеон към Жозефина. Посрещайки я в Нотр Дам, той й поднесъл букет от сини виолетки, а в средата с бели темнужки изпъквала буквата "J". Всяка година, в деня на сватбата им той й подарявал тази красота, а след нейната смърт, наредил върху гроба й да засеят килим от теменужки.
Снимки ~ pinterest