Този човек е като Форест Гъмп. Той не ходи, а тича. Никога не стои на едно място, а хуква по планираните между 2 и 6 сутринта задачи. Защото си е легнал още с кокошките, а малко след полунощ се е окикерил от сън и на фона на фолклорна музика от някой тв канал, започва да се вдъхновява от живота. На 70 години, Гарчо, чието родно име Йордан отдавна е отстъпило място на артистичния псевдоним, та Гарчо, е в отлична физическа форма. Как и защо? „Защото сутринта към 6 ч., закусвам с омлет от шоколадови яйца", кратко обяснява той. Не пие, не пуши, яде по малко, но често, а ако му сложат крачкомер, на него свят ще му се завие. Жителят на средногорското село Бъта, изрисувал 300 метра от коритото на река Банска Луда Яна, бившия шофьор, багерист, настоящ самобитен художник и завзек Гарчо – чуден човек е той. Творческата му кариера започнала малко след като се пенсионирал, някъде преди 12 години. Та тогава /възможно е и много преди това/, той решил, че времето е най-ценното нещо на света. И в никакъв случай няма да прекара и минута от него в скука и бездействие. И какво измислил? Да рисува – това дето винаго го е влечало през годините, амо то от тоя багер, не му останало време за пейзажи. В услуга на неговия мерак влезли всякакви изоставени блажни бои и баданарки, едно живо магаре за модел и много други интересни детайли, които оформили речния проект на Гарчо. Да, той не бил като начинанието на Кристо, който е решил да опакова река Арканзас със сребрист плат. Гарчовият проект отдавна е завършен, а атрактивната му визия вече се бори с капризите на времето. Но за времето вече говорихме – то си върви, а нашия герой тича. Значи е поне няколко крачки пред него.
Собственият си двор, художникът е превърнал в сюреалистичен декор. „Как го рече това? Сюреалистично ли?", пита Гарчо. „Ами не я знам тая дума. Но щом отговоря на това дето виждаш, добре", съгласява се бързо и добавя: „Аз гледам, много много да си не пълня главата с неща, дето ми не трябват". Портрет с надпис „Той е!!!" виси под навеса и навява към въпроса „Кой е?". „Аз съм, бе, аз – ама си залепих едни очила – то се вижда тиксото, после рекох и мустак да си турна", изяснява бай Йордан. Напета жена с кобилица и в крачка се е застопорила в близост. Оказва се, че макетът е част от една постановка, свързана с уличен пърформънс, който спрял движението по пътя за известно време – ама без лоши последствия. Режисьор-постановчик, разбира се е Гарчо. Дойде време и за перфокартите. Ако не знаете какво е това, ето ви жокер – едни дълги и предълги широки ленти с историческа стойност. Останали от времето, когато в с. Бъта имало тъкачен цех – нека само упоменем, че достолепната завеса „Жар-птица" на Народния театър „Ив. Вазов" е тъкана точно в този цех. Та, на тия перфокарти, Гарчо твори новите си идеи. Надписи, които е нужно да бъдат разположени на Т-образно кръстовище. Защото тогава могат да бъдат видяни не само от пътуващите, но и от шофьорите. Всички трябва да имат равен достъп до изкуството. „Значи..., те имат някъде 20-30 секунди, за да спрат, да се огледат, да прочетат, па после – ако искат и да си помислят върху написаното", разправя Гарчо. И започва да разпъва някои от транспарантите – перфокарти, като се информира от предварително записани в тетрадката надписи – да не ровим много, ами да изберем. И избрахме.
„Лека полека, умря си човека на клиничната пътека" – това звучи съвсем актуално. И още – „Говориш ли си сам – преминал си на гласова поща!". Това още повече.
С една дума – Гарчо е в крак с времето. „Наситен съм със хумор", засмива се той и продължава да разказва за своето необичайно житие-битие. Наскоро се прочу като първия жив паметник в България – тогава се имплантира зад селския паметник, на който отдавна липсва главата на героя. По време на фестивала за домашни любимци, бай Йордан се появи с прасето Соня. „Ми то просто си дружеше с кучето, та дойдоха и двете". Съдбата на Соня е ясна – половината е в качето, а другата половина вече е изядена. Миналият август, по време на миньорския празник, Гарчо се превърна в Статуя на Свободата /досущ/ и с малко газениче в ръка, осветяваше прашните души на преминаващите покрай връх „Св. Никола". „Заложих се на върха, 4 часа висях там – не мръднах. Който мине – свирне, смигне, радват се хората, то нали това е целия смисъл на занятието", пояснява той. Преди време се престорил пак на Статуята и застанал рано по бели чаршафи на разклона на селския мост - било мъглива сутрин, валяло леко. Една от жените от съседното село, много разтревожена споделила на друга от Бъта – „Не знам дали бълнувам, или съм сънувала, но тая сутрин Господ ми се привидя". А бътовката й отвърнала: „ А-а-а-а, не се притеснявай, той Исус е наш човек!". Та така...
Вратата на Гарчовия гараж пък, всеки ден е с нова премяна и слоган. Там се мъдрят неговите мисли от вечерта, а ако е останало време – и картинка за фон. Това е, така да се каже, фейсбук страницата на Гарчо – или стрийтбук е по-правилно. За 3 дни на село, имаше три различни надписа – „Кьорав карти не играе", „Див човек и буен вятър нищо не може да ги SPRE" и „Парен от каша – айрян духа". Върху покрива се извисява и сателитна чиния с надпис „Булсат Комшу", с кочан за разпръскване на сигнала. „Колко канала хваща?", попитала веднъж една госпожа. „14 и един пикочен", бил отговорът.
Добре де, откъде е цялата тая енергия у този 70-годишен мъж? „Откак затвориха 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ Козлодуй, се добих с много енергия. Да, и не ме лови ток – изобщо. Главата ми е диелектрична.", пояснява нашия човек. Напоследък се бил измъчил от това, че покрай постите рисувал само с постни бои, ама Великден тъкмо мина, та блажните пак се задават. „Падам си по сгради, природа – това обичам да рисувам, не по личности. Много обичам да ходя по гората – разтоварвам се. По ресторанти ли? А, не, не ходя – това са много студени места за мен. И кво да правя там като не пия, а да – само бира", уточнява Гарчо.
За какво мечтае – да иде до Одрин, да си купи един от ония лъскави костюми за кючекини, да си сложи перука /има седем, много са скъпи/, да се метне на мотора, да кара и да шокира хората. Ще стане ли? „О-о-о-о, ми то вече е ставало, ама искам още по-лъскав костюм!", отвръща бай Йордан.
Ако го срещнете и питате какво прави, ще ви отвърне „Тъпча земята!" и ще хукне по пътя си. Да знаете, че гори 4 на 100. Той ми го каза.
Мария Тонева
Снимки ~ Георги Тонев
Tекст в. ТРУД ~ www.trud.bg
