„Който прави добрина на лошия, напразно си хаби силите."
Един вълк вървял из непознати места и стигнал до една река. Видял, че реката е широка и дълбока и не се решил да я прегази, а помолил лодкаря да го превози на своята лодчица. „Ще те превозя, ако ми заплатиш" – казал лодкарят. А вълкът отвърнал: „Ще ти дам каквото пожелаеш, само ме пусии в лодката." Пуснал го лодкарят и поел към насрещния бряг. Вълкът рекъл на човека: „А какво възнаграждение искаш; от мен?" – „Кажи ми – рекъл лодкарят – три истини и това ще бъде моето възнаграждение." Предложението допаднало на вълка и той веднага казал първата: „Който прави добрини, е добър човек." – „Което си е истина, истина е" – отговорил лодкарят. Стигнали до средата на реката и вълкът изрекъл втората си истина: „А онзи, който не върши добрини, е лош човек." – „И това е истина – отвърнал лодкарят. – А коя е третата?" – „Третата засега не зная – рекъл вълкът, – но ти ме докарай до брега, пък аз през това време ще я измисля." Стигнали те до брега, вълкът изскочил бързо от лодката и щом се озовал на сушата, извикал: „А който прави добрина на лошия, напразно си хаби силите!" Право казал вълкът: Който прави добро на злия, за доброто му отвръщат със зло.
* От „Сто шедьоври на баснята"
