Легенда, разказана от Петър Дънов в негова беседа през 1917 г.

Някои от вас мислят, че великите идеи раждат щастие в света. За пояснение на тази мисъл ще ви разкажа една легенда. Един осиромашал германски принц искал да се ожени за една красавица; но тя му казала: „Аз съм жена с големи претенции, ще ми построиш великолепен палат, и каквото ми се доще, ще трябва да ми го набавиш; ако се съгласяваш на всичко това, ще те взема; готов ли си?" – „Готов съм на всичко, защото с тебе ще бъда щастлив", отговорил принцът. Оженил се той и тръгнал да търси богатства чрез окултизма, да търси духове; намерил принца на гномите и му казал: „Ожених се за една много взискателна жена и ми трябват много пари, ще можеш ли да ми услужиш?" – „Мога, но с едно условие: за всяка кесия пари ти ще ми даваш по 10 косъма от главата си." – „Достатъчно имам, ще ти дам повече." – „Не! Само по 10 ми трябват; всеки път, като дойдеш, по една торба злато ще вземаш." – „Е, осигурихме се – рекъл си той, – дойде най-после денят на щастието в моя дом." Започва той неделя след неделя, месец след месец да посещава принца на гномите, взема пари – дава косми. Минават се година, две, три, главата му оголява. Отива пак да вземе пари, но няма вече косми. „Да ти дам друго нещо", му казал той. – „Не, косми, косми ми трябват."

Само тогава той разбрал, че в тези косми се крие човешкият характер. Малките наглед неща той е пожертвал уж за по-големи. Всеки косъм е благородна мисъл, пожертвана за нищо и никакво. Ако имате в продължение на 10 години такъв стремеж, вие жертвате всичко благородно от себе си и оставате една гола пустиня. Тогава вие се превръщате на старо голямо сухо дърво, което е символ на пропаднал човешки характер. Да не се обиждаме от истината. Но всякой, който се обижда от истината, Бог го счита за стар човек. Такъв е законът пред Бога: Господ досега никак не се е обиждал. Няма друго същество, което да е пренесло по-големи поругания от Бога, но Той никога не Си е даже веждите навъсвал. Тихо и спокойно гледа Той и казва: „Тези деца ще разберат закона; сега трупат грехове, и затова ще носят този товар". – „Тежко, много е тежко, сиромашия, какво ще правим?" – Ще работите. – „Другояче не може ли?" – Не може, ще работите. – „Големи сме." – Ще се смалите – ще станете деца. Като се върнете у дома, опитайте се да станете деца и ще видите как ще се подмладите. Остарели сте – защо? – Защото носите света на гърба си.

Снимки: petardanov.com