ДА ИМА МИР

Един мъдър стар господин се пенсионирал и си купил скромна къщичка близо до местната прогимназия.
Първите няколко седмици прекарал в мир и доволство...
После започнала новата учебна година. Още на следващия следобед три момчета, преливащи от типичната младежка следучилищна енергия, се задали по улицата, удряйки весело по всяка кофа за боклук, изпречила се на пътя им. Трясъкът продължавал ден след ден, докато накрая старецът решил, че е време да предприеме нещо.
На другия следобед излязъл да пресрещне младите барабанисти, които се задавали шумно по улицата. Спрял ги и рекъл:

 Вие сте много забавни момчета. Радвам се като ви виждам как давате воля на жизнерадостта си. И аз навремето правех като вас. Ще ми направите ли една услуга? Ще ви дам по един долар, ако обещаете да идвате всеки ден и да ми правите това удоволствие.

Дечурлигата много се зарадвали и продължили да трещят по кофите за боклук. След няколко дни старецът отново пресрещнал момчетата, но този път с тъжна усмивка на лицето.

 Кризата малко ме е понатиснала – рекъл той. – От днес нататък ще мога да ви давам само по 50 цента, за да биете по кофите.

Майсторите на шумотевицата били явно разочаровани, но приели условията и продължили следобедните си концерти.
Няколко дни по-късно хитрият пенсионер ги пресрещнал отново, докато се носели с трясък по улицата.

 Вижте  рекъл той,  не съм си получил социалната помощ, затова няма да мога да ви дам по повече от 25 цента. Става ли?

– За някакви си скапани стотинки? – възкликнал водачът на барабанистите. – Да не мислите, че ще си губим времето за скапаните ви стотинки? Да не сте луд! Няма да стане, господине! Край!

И така старецът се радвал на тишина и спокойствие до края на живота си.

Източник: „Пилешка супа за душата“ 

6841 Преглеждания