Лаленце се люлее,
на зелено ливаде.
Не е било лаленце,
най е било детенце.


Очите му звездици,
лицето му трендафил.
Майка му го будеше
и му милно думаше:

- Стани, стани детенце
да погледнеш лазарки.”

Лазар заповядва на горите и шумаците. С брадва сече дървета и прави ниви за оране, отвоюва пространства за човека от хаотичния, неподреден и чужд свят, като по този начин формира реда и поставя граница между световете.

Самият Лазар е олицетворение на границата на земния и отвъдния свят. Лазаровден е празник на нивите, пасбищата и горите, но и празник на младите момичета, които прекрачват прага на моминство, с желание да се задомят и срещнат своя избраник.

Пролетта избуява с най-красивите момински празници - Лазаровден и Цветница. Хората празнуват плодородието, цветята, любовта. Така втъкаваме още цветове във Великденския обреден цикъл, посветен на обновяването на природата и възкръсването на живота.    

В българската фолклорна традиция на този ден се извършва обичаят Лазаруване. Лазарките берат дъхави пролетни цветя за венците, които ще вият за Цветница. Малки момичета и моми, пременени в народни носии обикалят от къща на къща и благославят семействата и домовете им за здраве, радост и благоденствие. Стопанинът ги дарява с бели яйца – символ на новия живот.

Лазарките се чакат с радост. Къща, в която са влезли лазарки, е честита през цялата година.

Извършва се и обредно обхождане на ниви и ливади – отново с идеята за здраве и плодородие. На този ден ливадите се чистят от камъни, съчки и изсъхнала шума. 

Картини:  Лазарки, Димитър Казаков - Нерон