Притча за великденските яйца

Веднъж един мъдрец бил поканен при многолюдно семейство за Великден.
На масата имало кошница с разноцветни яйца.
– Вижте колко са хубави яйцата!  рекъл той  Най- различни цветове...И хората са като яйцата.
 А защо са хубави? 
 попитала стопанката на къщата, очаквайки да бъде похвалена.
 Чрез страдание. Бог ги е варил в купела с вряла истина, боядисвал ги е с поучения и тъй душите са се пречистили и засветили като тези на трапезата. Но не всички  едни останали недосварени, други се счупили...

През това време децата започнали да се чукат с яйцата.
 Вижте ги тези малките! Те знаят една истина.
 Каква е тя? 
– запитал бащата  Та те са още неузрели за мъдрост!

Мъдрецът разчупил едно яйце и показал жълтъка.
 Ето това е истината! Независимо как изглеждаме отвън  червени, сини, жълти  да запазим сърцевината си чиста. Защото тя е най-скъпата и съкровена връзка с Отца.
 Но нали все пак яйцата ще бъдат изядени?
 възразил бащата.

През това време най-малкото дете заплакало, тъй като батковците му счупили яйцето. Мъдрецът взел своето яйце и го подал на малкия.

– Мъдростта е да даваш. Да даваш от сърцевината си, без да дириш сметка колко от жълтъка е останало. И тъй да обичаш ближния както Исус бе казал на учениците си. Тъй отпечатъка от доброто ще остане в сърцето на ближния.

Тъй мъдрецът посял словото Божие на светия празник на Възкресението.

Картина: „Дети, катающие пасхальные яйца”, Н. Кошелев,1855