Има особени дни в годината, когато цялата Църква с благоговение и любов молитвено възпоменава всички починали свои събратя по вяра. Според Устава на Православната Църква такова възпоменаване на починалите се извършва в съботните дни. И това не е случайно. Ние знаем, че именно на Велика събота, в навечерието на Своето Възкресение, Господ Иисус Христос пребивавал мъртъв в гроба.
Този трогателен обичай се корени в дълбоката вяра на православните християни в това, че човек е безсмъртен и неговата душа, веднъж родила се, ще живее вечно, че видимата от нас смърт - това е временен сън, сън за плътта, и време за ликуване на освободената душа. Смърт няма, има само преход, преминаване от този свят в друг свят. И всеки от нас веднъж вече е преживял подобен преход. Когато в конвулсиите и мъките на раждането човек напуща уютната майчина утроба, той страда, мъчи се и крещи. Страда и трепери плътта му пред неизвестността и ужаса на идващия живот... И както е казано в Евангелието: "Жена, кога ражда, има болки, защото е дошъл часът й; но след като роди младенеца, от радост не помни вече мъките, защото се е родил човек на света” (Иоан 16:21).
Така страда и трепери душата, напускаща уютното лоно на своето тяло. Но минава съвсем малко време, и израза на скръб и страдания изчезва от лицето на починалия, неговият лик светлее и се успокоява. Душата се е родила в другия свят! Затова и ние можем със своята молитва да желаем на нашите близки покойници блажено упокоение там, в покой и светлина, където няма болест, ни печал, ни въздишки, но живот безкраен...
Знаейки за вечното битие на човешката душа "зад границата на зримата смърт", ние се молим с надежда и вяра, нашите молитви да помогнат на душата в нейното задгробно странстване, да я укрепят в момента на страшния последен избор между светлината и тъмнината, да я защитят от нападенията на злите сили...
И ето всяка събота преди Архангеловден, православните християни се събираме в храма, за да се помолим заедно за "починалите отци и братя наши". Затова този ден се нарича Архангелова Задушница.
В дните, определени за възпоменаване на починалите, православните християни записват в храма имената на своите починали сродници, които свещениците четат по време на заупокойната света литургия и на общата панихида, която се отслужва. Трябва да помним, че може да се записват имената само на тези покойници, които приживе са били кръстени. За некръстени и инославни може да се молим у дома или над техните гробове. Има още един добър обичай в Църквата. По време на панихиди и Задушници вярващите донасят в храма храна за нямащите.
Смъртта е тайнствена. Всяка преживяна от нас смърт на близки хора е тъничка нишка отвеждаща ни в другия свят, при Бога. Да помислим за това днес. Да помислим за любимите ни хора, отишли си от нас във вечността. Те са си тръгнали, а любовта, нежността и благодарността към тях са останали. Не означава ли това, че техните души не са изчезнали, не са се разтворили в небитието? Че те ни знаят, помнят и ни чуват? Че те се нуждаят от нас?. Да помислим за това и да се помолим за тях. Амин.
Картина: „Задушница”, художник Пенчо Георгиев, 1927 г.
Споделено от pravmladeji.org