Достигнало до нас от известния даоски алхимик, чигунист и лечител, живял по времето на китайската династия Дзин (265-420).
(Ge Hong)
Доволният човек може да бъде щастлив от нещо, което на пръв поглед ни изглежда безполезно. Той може да си намери добро занимание сред гори и планини. Той обитава малки хижи и дружи с простите хора. Не би сменил износените си дрехи с императорските одежди, нито товара на гърба си с колесница, теглена от четири коня.
Той оставя нефрита в планината и перлите в морето. Където и да отиде, каквото и да прави, доволният човек може да бъде щастлив – той знае кога да спре. Той не откъсва цветето, което цъфти кротко. Той не пътува по опасния път. За него десетте хиляди притежания са прашинки, носени от вятъра. Той пее, докато пътува сред зелените планини.
Доволният човек действа в истински пълна свобода. Какво значение може да има за него надпреварата за почести? Каква привлекателност биха могли да имат суетнята и алчността? Чрез простота той притежава всичко.
Той вижда светлината в мрака, яснотата в мъглявото, бързината в бавното, пълнотата в празното. В неговите очи готвачът, създаващ ястия със собствените си ръце, е толкова достоен, колкото и всеки известен певец или пък висш служител.
Доволният човек няма печалба за вземане. Той няма заплата за губене. Няма овации. Няма критика. Когато поглежда нагоре, не е със завист. Когато поглежда надолу, не е с високомерие. Мнозина го гледат, но никой не го вижда. Спокоен и отдръпнат, той е извън всяка опасност. Дракон, скрит сред хората.
Илюстрациця: Ancient Chinese Landscape Painting
