Когато обувката е тясна, каква полза, че светът е широк?

С мислите си се отнасяй като с гости, а с желанията си като с деца!

Дзен не се състои в изясняването на някакви концептуални разграничения, а в отхвърлянето на личните предубеждения заедно със свещените текстове и всякакви други такива неща, и в проникването през пластовете, които покриват истинската ти същност. Всички свети хора са гледали навътре в себе си, търсили са истинската си същност и така са се освободили от съмненията. Да гледаш навътре в себе си, означава през всичките двайсет и четири часа на денонощието и във всяка ситуация да преминаваш, един по един, през пластовете, които покриват същността ти, спускайки се все по-дълбоко и по-дълбоко до място, което не може да бъде описано. Тогава мисленето спира и човек престава да прави разграничения между нещата; погрешните схващания и идеи изчезват сами, без да се налага да се бориш с тях; а на тяхно място непринудено идват истинското действие и истинският импулс. И след това човек може да познае истината на сърцето си. – Дао Лун

(Rumi)

СВОБОДАТА

– Учителю, ти казваш, че ако разбера кой съм, ще стана по-мъдър, но как да го направя?
– За начало отнеми правото на хората да решават кой си...
– Какво имаш предвид.. ?
– Един ще ти каже, че си лош, ти ще повярваш и ще се разстроиш. Друг ще ти каже, че си добър и ще се зарадваш... Ще те хвалят или обвиняват, ще ти вярват и ще те предават... Докато те имат правото да решават кой си или какъв си, ти няма да намериш себе си... Отнеми им това право. И на мен също.

Докато не позволиш на целия свят свободата да се съгласи или да не се съгласи с теб, докато не предоставиш на всички свободата да те харесват или да не те харесват, да те обичат или да те мразят, да виждат нещата като теб, или да ги виждат различно - докато не дадеш на целия свят неговата свобода – никога няма да получиш своята.

КОЙ СЪМ АЗ?

– Кой съм аз? – попитало момче един мъдрец.
– Ти си това, което мислиш – отвърнал старецът. – Ще ти го обясня с приказка:

Една вечер в полумрака на улицата можело да се видят силуетите на двама души, които се прегръщат.
"Това са майка и татко" – мисли си детето.
"Това са двама влюбени" – мисли девойка, която мечтае за любов.
"Това са приятели, които не са се срещали дълго време" – мисли човекът, който се чувства самотен.
"Това са двама търговци, сключили добра сделка" – мисли алчният за пари.
"Родител прегръща детето си, което се е завърнало у дома след дълго странстване" – мисли майката.

– Всеки мисли нещо, – казал мъдрецът и в зависимост от това кой е и какво носи в себе си.
Проникни в мислите си и ще можеш да кажеш за себе си повече от всеки друг.

Никога не забравяйте, че Вселената е в сърцата ви, а ограниченията са в главата ви.
Ким Рейки

Пътят е само твой. Може някой да те придружава, но никой няма да го измине вместо теб.
Руми

Към висшата мъдрост води един път, който е по детски прост. Светът не го познава. Вие не трябва да търсите мъдростта в далечни краища. Тя стои на вратата на вашето сърце и чука.
Я. Бьоме

Умът и тялото са ненаситни на търсения и усещания - постоянно пътуват. Единствено Сърцето нищо не търси - неговата обидел е Бeзĸpaйнa... и ĸъдeтo и дa oтидeтe, тo винaги e y дoмa.
Муджи

Може би най-добрата молитва, която можете да кажете за някого е: "Бог да ти въздаде според сърцето ти".
Юнус Емре

Не хули другите,за да изтъкваш себе си; не разисквай тайните на всемира и човека,за да прикриваш собствените си недостатъци.
Вей И-дзие

Картина: Three Pairs of Shoes, 1886-1887, Vincent van Gogh

В този ред на мисли