Притча за възпитанието от Грузия
Седял си край пътя един старец и наблюдавал. Видял, че приближава мъж, който води със себе си дете. Човекът спрял и казал на детето да даде на стареца вода и парче хляб от техните запаси.
– Какво правиш тук, старче? – попитал странникът.
– Чакам те! – отвърнал съзерцателят. – Това дете са ти го дали да го възпитаваш, нали?
– Точно така е! – удивен отвърнал мъжът.
– Ами, ето ти тогаз тая мъдрост:
Ако искаш да посадиш дърво за някого, нека да е плодово.
Ако искаш да подариш на някого кон, дай му най-добрия ат.
Ако си се наел да възпитаваш нечие дете, върни го на родителите му крилато.
– И как да стане това, като аз самият не мога да летя?
– Опитай! – рекъл старецът и си затворил очите.
Минали години. Старецът си седял на същото място и гледал в небето. И какво да види - лети дете, а след него – учителят му.
Приближили се те, спуснали се на земята и се поклонили на стареца.
– Връщам детето крилато! – казал учителят и гордо погледнал възпитаника си.
А старецът погледнал крилете на мъжа и рекъл:
– Мен повече ме радват твоите криле…
За да възпитате крилато дете, трябва вие самите да се научите да летите.
* Рисунка на грузинската художничка Лана Топол
