Икона на Св. преподобни Иван Рилски Чудотворец, Никола Образописов (1827–1911)
Така казват всички българи с името Иван, защото то означава „Божия благодат”. На 7 януари те празнуват имен ден. За нас, българите, Ивановден е един от най-тачените празници от древността до днес. Защото той е символ на вярата, националния дух, патриотизма и българщината. Защото това е името на покровителя на българския род – Свети Иван Рилски. Защото много български царе са носили славата му – Иван Асен, Иван Шишман, Иван Срацимир, Иван Александър…
Историята разказва, че Иван е славянска форма на името Йоан. На 7 януари Българската православна църква почита паметта на Свети Йоан Кръстител – един от двамата най-важни светци в Новия Завет. Всъщност Йоан е и най-популярното мъжко име в християнския свят. Носили са го 23 папи, кралете на Унгария, Полша, Португалия, Франция, Русия, български владетели… Много преди да измислим думата глобализация, славата му вече се е разпространила сред редица народи. Наред с английския John (Джон) и френския Jean (Жан), застава неговият албански съименник Gjon (Гйон), турският Yahya (Яхия), арабският يحيى (Яхия). И не само. Това име носят и далеч на изток – на китайски мандарин YueHa (Юехан), на тайвански Iok-hān (Йок-хан), та дори на японски… (Йохане).
Повече от 162 хиляди българи празнуват днес Ивановден, а това е второто най-разпространено име у нас. Ако в някое българско семейство няма Иван или Иванка, то непременно у съседите или сред приятелите има именяк. Така на този ден всеки някъде празнува. За Иван песни се пеят, есета се пишат, анекдоти се разказват. А славата му е вовеки възпята в обичаната песен „Иване, Иване!”
„Дон Жуан да играеш, така ти се иска, а пък всъщност си само Иван” – пее Богдана Карадочева. А как заплашително продължава в припева... „Иване, Иване, спасение няма, щом си с пръстен към мен прикован!”
Ивановден е и празник, свързан с дълбоката българска символика, с църквата ни, опазила българщината през вековете, с името на покровителя на българския народ – Свети Иван Рилски. Този ден носи и славата на Велика България, припомня ни имената на царете с името Иван, битките, печелени на бойното поле. Интересно, че точно женски вариант на името – Йована, и песента за нея, се свързва с патриотичните чувства на българина. Тръпки побиват всеки, когато слуша великия ни актьор Джоко Росич, неговата лирична „Йовано, Йованке” и...
„българската илюзия, че с кръвта си и храбростта си може да изкупим глупостта на властниците си… Двеста хиляди мъже оставиха костите си… и сърби, и българи, и шиптери, и турци, и евреи”.
Актьорът Джоко Росич разказва за славата на българските воини и героизма на един от тях, загинал за обединението на България във войните в началото на миналия век. С него се свързва тази лирична песен, а невероятният глас на Росич звучи накрая като молитва: „Нема важно, на кой Бог се кланяш! Мой Бог не е нито Аллах, нито Христос! Моят Бог се казва Йована! Тя ми е разпятие, и покаяние, и Бог! Само тя ми остана…”
Цар Иван Шишман – българският владетел, повел народа ни в люта битка срещу Османската империя, е възпят в народна песен, която звучи като марш. „Войвода им, мила моя майно льо, сам цар Иван Шишман!” Наричат я „най-българската”, „вечната”, песента, която кара кръвта ти да кипи, а в сърцето ти лумва пламък!
„Откога се е зора зазорила, оттогаз е войска завървяла – кон до коня, юнак до юнака. Сабите им като ясно слънце, копията им като гъста гора. В бой ги води българското име, в бой ги води българската вяра!”
Ето затова в България Иван е титла, а не име!
Споделено от bnr.bg
