На 18 януари православната църквата почита Свети Атанасий Велики и Кирил Александрийски
Свети Атанас, наречен Безсмъртни, е господар на зимните студове, ледове и снегове, на зимните облаци и ветрове. Ветровете държи заключени в една пещера, а зимните облаци и мъгли са опашките на страшни змейове, с които те пият вода от езера и реки и грабят моми от хорото. През зимата вихрушките и бурите владее Свети Атанас, а през лятото – Свети Илия. Според поверието на Атанасовден зимата тръгва да си ходи. Обръща я сам Свети Атанас, който възсяда коня си и по копринена риза изкачва върха на планината, откъдето вика гръмогласно: "Иди си, зимо, да дойде лято!"
В житийната литература светецът е описан като победител чрез словото си. В народната – като мекушав и кротък старец, който стига до познание по криволичещите пътища на заблуди и търсене, като митичен ездач-закрилник, като сприхав пастир. Веднъж по време на пости, самият дявол успял да го заблуди и му станал чирак. А когато чирак е дяволът, изкушенията и грехът дебнат отвсякъде. Прилъгал той Свети Атанас да откраднат коне, а после, както прави с всички, които подвежда към престъпление, го посочил: "Дръжте го, той е крадецът." Хванали Свети Атанас, а той все повтарял: "Чиракът ме подучи, чиракът ме излъга." Помислили светеца за не особено читав с ума, пуснали го, а той си обещал да върне на дявола стореното зло. Решил да построи манастир, като за майстори-зидари наеме всички дяволи. Наистина го сторил, а когато дяволите си свършили работата, ги заключил в кулата на манастира. Но оттогава останала борбата на светеца с нечестивия, със злото, с болестите, които народът с празнуване се мъчи да умилостиви и отпрати.
Народът ни е изваял и друг, по-поетичен образ на този светец – грамаден конник с висок калпак, страховит митичен ездач, който в полунощ обикаля селото, пази го от демони и болести. Понякога Свети Атанас е изобразяван като митичен пастир – персонаж, свързан с дивата природа, с неусвоеното от човека пространство. Той затопля времето и подготвя пролетната сеитба, но изисква да му се поднесе в знак на почит курбан като на Свети Георги. Понеже агнета не се колят до Гергьовден, селяните често спорели със Свети Атанас, веднъж люто му се скарали, друг път дори го понатупали.
Както пролетта побеждава зимата, така и Свети Георги знае как да надхитри Свети Атанас, как да предпази посевите и стадата. Свети Атанас е покровител на домашните животни, както и Свети Георги. Пак той е повелител и на дивите зверове, той е "вълчи", "мечи" пастир, господар на змиите. Двойствена и сложна е митологичната символика на този християнски светец, такива са и представите и вярванията на българина за него, обредните ритуали и символи, които изпълват празника му.
С Атанасовден завършва един дълъг празничен цикъл. Свършват и годежите и сватбите. Наближава период на пост и въздържание. Започва нов преход на сезоните, на труда, на нагласите. Който не е успял да заколи по Коледа прасе, може да го стори на 18 януари. Затова този празник е наречен още Втора Коледа.
Свети Атанас се приема като християнизирана версия на небесния зимен огън, на зимното слънце, свързва се с боговете на огъня. В някои райони срещу Атанасовден на открито, в параклис или на висок хълм се чака изгревът със запалени огньове. Пак на открито се редят трапези, пеят се песни, вият се хора, прескачат се огньове. На трапезата задължително трябва да има пиле и пита с мед. Приготвя се свинско с бамя. На връщане се берат кокичета, кукуряк и бръшлян в чест на идващата пролет.
Ако на Атанасовден е топло и снегът се топи, ще има плодородие през годината. Ако времето е хубаво и не вали сняг, следващата зима ще започне рано. Колкото е дебел снегът на Атанасовден, толкова плод ще даде лятото.
Честит празник!
(Свети Атанасий Велики и Кирил Александрийски)
Икони: заглавна - Афанасий Великий, фрагмент, ruicon.ru; АФАНАСИЙ АЛЕКСАНДРИЙСКИЙ. ИКОНА. РУСЬ. XVI в.
