Бях съвсем млад, когато чух, че в някакъв град всички живеели според Свещените писания.
И си рекох: „Ще тръгна да намеря този град и неговата благодат.”
И понеже той бе далеко, взех доста храна за из път. И подир четирийсет дни съгледах града от разстояние, а на четирийсет и първия влязох в него.
Ала що да видя? Всички жители бяха еднооки и едноръки. Обзет от почуда, си казах: „Мигар трябва да си едноок и еднорък, за да обитаваш Благословения град?”
А сетне забелязах, че тамошните хора пък са изумени, загдето имам две ръце и две очи.
И докато те си шушукаха помежду си, аз ги запитах:
– Това ли е наистина Благословеният град, където всички живеят съгласно Свещените писания?
– Да – отвърнаха те, – това е градът.
– Какво ви е сполетяло, та сте еднооки и едноръки?
Тогава сред тях настана смут и те рекоха:
– Ела, сам ще разбереш.
И ги последвах в храма насред града. И в храма съзрях купчина очи и ръце – изсъхнали, спаружени.
Обърнах се към хората:
– Уви! Кой жесток нашественик е сторил подобно зверство?
Множеството зажужа, сетне един от старейте пристъпи към мен и отрони:
– Ние сами го сторихме, по своя воля. Бог ни помогна да сразим злото у себе си.
И ме отведе до висок олтар, а всички люде ни сподириха. И ми посочи вдълбан над олтара надпис, който гласеше:
„И ако дясното ти око те съблазнява, извади го и го хвърли от себе си; защото по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената огнена. И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и я хвърли от себе си; защото по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената.”
Тогава проумях. Обърнах се към хората и извиках:
– Мигар няма сред вас мъж или жена с две очи или две ръце?
А те отговориха:
– Не, няма, освен онези, които още са твърде невръстни, та да четат Писанията и да прозрат тяхната повеля.
И когато излязохме от храма, аз побързах да напусна Благословения град – защото не бях невръстен и можех да чета Свещените писания.
От „Безумецът”, Халил Джубран
Изображения: Pinterest
