Нарът
Веднъж, докато живеех в сърцето на един нар, аз чух едно от наровите зърна да казва: “Един ден аз ще стана дърво, и вятърът ще свири в клоните ми, и слънцето ще танцува върху листата ми, и аз ще съм силно и красиво през всички сезони”.
Тогава друго зърно заговори и каза: “Когато бях младо зърно като теб, аз също имах такива възгледи; но сега, когато вече мога да преценявам нещата, аз виждам, че надеждите ми са били напразни”.
В този миг проговори трето зърно: “Не виждам в нас нищо, което да предвещава толкова велико бъдеще”.
И четвърто: “Но каква подигравка ще е нашият живот, ако не ни чака нещо по-добро от това, което сме сега!”
И пето: “Защо да спорим за това какво ще станем, след като не знаем дори какво сме?”
И шесто: “Каквото сме, това и ще си останем”.
И седмо: “Аз знам как ще се извърши всичко, но не мога да го изразя с думи”.
Тогава заговори осмо – и девето – и десето – и още много други – докато не заговориха всички и аз не можех да разбера нищо поради голямата врява.
И затова се преместих още същия ден в сърцето на една дюля, където зърната са малко и почти винаги мълчат.
От “Лудият” (1918), превод Андрей Романов
Изображение: academart.com, imgur.com
