На 15 август християнският свят отбелязва Успение Богородично
„Люде, с любов се съберете днес! Радвайте се, възклицавайте и ликувайте с веселие! Защото Божията Майка преминава славно от земните жители към небесните!”
Смъртта на Дева Мария, Ел Греко (1565 ~ 1566)
Думи на Свети Силуан Атонски за Божията Майка
Когато душата е в Божията любов, колко хубаво е всичко тогава, колко мило и колко радостно.
Но Божията любов се съпровожда с печал и колкото повече е любовта, толкова повече печал има.
Божията Майка никога не е съгрешила с нито един помисъл и никога не е изгубвала благодатта, но и Тя е познала велики скърби. А когато е стояла при Кръста, скръбта Й е била безмерна като океан и мъките Й са били безмерно по-големи от тези на Адам след изгонването му от рая. Защото и любовта Й е била несравнимо по-голяма, отколкото любовта на Адам в рая.
И ако Тя е останала жива, то това е само, защото Божията сила Я е укрепила, защото Господ е пожелал Тя да види Възкресението Му и след Възнесението Му да остане на земята за утеха и радост на апостолите и на новия християнски народ.
Ние не постигаме пълнотата на любовта на Божията Майка и затова не можем да разберем напълно и скръбта Й.
Любовта Й е била съвършена. Тя обичала безмерно Своя Син и Бог, но е обичала и хората с велика любов. И какво е преживяла, когато същите тези хора, които Тя така много е обичала, и на които до края е желаела спасението, са разпънали Нейния Възлюбен Син.
Ние не можем да разберем това, защото у нас е малко любовта към Бога и към хората.
Както любовта на Майката Божия е безмерна и непостижима, така и скръбта Й е безмерна и непостижима за нас.
О, Пречиста Дево Богородице, кажи на нас, Твоите деца, как, живеейки на земята, си обичала Своя Син и Бог!
Как се е веселил духът Ти в Бога, Твоя Спасител.
Как си гледала прекрасното Му лице и си мислела, че това е Този, на Когото служат със страх и любов всички небесни сили.
Кажи ни какво е чувствала душата Ти, когато си държала на ръце дивното Дете.
Как си го възпитавала. Как е скърбяла душата Ти, когато три дни си Го търсила с Йосиф в Йерусалим.
Какви мъки си преживяла, когато Господ е бил предаден на разпятие и е умирал на Кръста.
Кажи ни каква е била радостта Ти при Възкресението или как е тъгувала душата Ти след Възнесението на Господа.
Душите ни се стремят да знаят за Твоя живот с Господа на земята, но Ти не си пожелала да предадеш всичко това чрез слово, а си покрила Своята Тайна с мълчание.
Много чудеса и милост съм видял от Господа и Божията Майка, но не мога да се отплатя за тази любов с нищо.
Какво да въздам на Пресвятата Владичица за това, че Тя не се погнуси от мен в греха ми, но милостиво ме посети и вразуми.
Аз не съм Я виждал, но Светият Дух ми даде да Я позная чрез думите Й, изпълнени с благодат, и духът ми се радва, и душата ми се стреми към Нея с любов, така че само споменаването на името Й е сладко за сърцето ми.
Когато бях млад послушник, веднъж се молех пред иконата на Божията Майка и Иисусовата молитва влезе в сърцето ми, и сама започна да се произнася.
А веднъж в църквата слушах да четат пророчествата на Исая и при думите „Умийте се и бъдете чисти” (Ис. 1:16), помислих: „Може би Божията Майка е сгрешила някога, макар и само в мисълта Си.” И чудно, в сърцето ми заедно с молитвата един глас ясно каза: „Божията Майка никога не е съгрешавала дори в мисълта Си.” Така Светият Дух засвидетелства чистотата Й в сърцето ми. Но по време на земния Й живот е имало известна непълнота и безобидните грешки на несъвършенството.
Това се вижда от Евангелието, когато Тя, връщайки се от Йерусалим, не знаела къде е Синът Й и Го търсила три дни заедно с Йосиф (Лука 2:44-46).
Ето за какво си мисли душата ми: ако аз обичам толкова малко Бога, а душата ми скърби така силно по Него, то колко ли голяма е била скръбта на Божията Майка, когато Тя е останала на земята след Възнесението на Господа?
Тя не е предала с думи скръбта на душата Си, ние знаем малко за Нейния живот на земята, но трябва да мислим, че не бихме могли да разберем пълнотата на любовта Й към Своя Син и Бог.
Сърцето на Божията Майка, всичките Й мисли и цялата Й душа са били изпълнени с Господа. Но на Нея е било дадено и друго: Тя обичала народа и пламенно се молела за хората, за Божия народ, да ги укрепи Господ, и за целия свят, всички да бъдат спасени. Тази молитва е била Нейната радост и утеха тук на земята.
Ние не постигаме в пълнота любовта на Божията Майка, но знаем, че колкото повече е любовта, толкова повече са страданията на душата; колкото по-пълна е любовта, толкова по-пълно е познанието; колкото по-гореща е любовта, толкова по-пламенна е молитвата; колкото по-съвършена е любовта, толкова по-свят е животът.
Никой от нас не достига пълнотата на любовта на Божията Майка и ние се нуждаем от покаянието на Адам, но както ни учи Светият Дух в Църквата, макар и отчасти, ние разбираме Нейната любов.
От „Светогорски цветове“, изд. „Св. Георги Зограф”
Изображения: en.wikipedia.org