Мъдри мисли от съкровищницата на античността
(Time, Death and Judgment by George Frederic Watts, 1866)
Всички питаме – дали е богат, никой – дали е добър.
Всички, когато сме здрави, даваме добри съвети на болните.
Мнозина се грижат за славата си, малцина за съвестта си.
Доволният има всичко в изобилие.
Прекаленото благородство спрямо безочливия е глупост.
Противни неща се лекуват с противни средства.
Да кориш някого в нещастие е жестоко.
Страстта и гневът са най-лошите съветници.
Жаждата за власт е най-ненаситната от всички други страсти.
Критиката прощава на гарваните, а обижда гургулиците (Ювенал).
Късно душата отвиква от това, на което е навикнала дълго време.
Позволено е да се учи човек и от неприятел.
Щастлив е, който е можал да узнае причината на нещата (Виргилий).
Бързай бавно! Думи, приписвани на римския император Август.
Грешките и разкаянието са съпътници на бързането.
Да владее правдата, ако ще да погине света.
Който е изгубил доверие, нищо повече не може да изгуби.
Завършекът увенчава делото.
Плачът облекчава тъгата.
Щастието прави глупав оногова, когото прекалено покровителствува.
Коварство е да получиш това, което не можеш да върнеш.
Напразно притежава онзи, който не го използува.
Напразни са молбите към този, който не може да се съжали.
Към великите неща се отива по тесни пътища.
Никой не е длъжен да върши неща невъзможни.
Скоро се разкайва този, който бързо съди.
Ласкателството е кърмачка на пороците.
Несгодите изпитват силния.
Помни, че трябва да пазиш равновесие в нещастието.
Пепелта изравнява всички ни; неравни се раждаме, равни умираме.
Добре е да се ползува човека от лудостта на другите.
Всякой предпочита да се бичуват чуждите пороци, а не собствените му.
Чуждото нам, нашето пък на другите повече харесва.
Различно съдим за другите и за себе си.
Трябва да живееш за другите, ако искаш да живееш за себе си.
Великото се руши от омразата, нищожното се издига от любовта.
Да люби и да е мъдър едва ли е дадено и на един Бог.
За юношата любовта е наслада, за стареца – престъпление.
Човек винаги си спомня за първата любов.
Ако търпиш пороците на приятеля си, правиш ги свои.
Човек печели приятели в щастие, а ги изпитва в злополука.
Приятелят е половината ни душа.
Приятел ми е Платон, но повече ми е приятел истината.
Глупавият старец не е дълго живял, а дълго е съществувал.
Трябва да пазиш това, което не искаш да изгубиш.
Щастието се усмихва на смелите, казал Плиний, когато е отивал на Везувий – изригващ и видял лодкарят обхванат от панически страх.
Скъперникът сам е виновен за своето нещастие.
Постоянството е основата на добродетелите.
Щастливият живот виждаме в душевното спокойствие.
Честит е не онзи, който има това, що желае, а онзи, който не желае това което няма.
Добре прави онзи, който взима поука от грешките на другите.
Дваж побеждава, който победи себе си в победа.
За добрия строгостта е най-близо до справедливостта.
Доброто вино весели сърцето на човека.
Завистта е сляпа и не знае нищо друго, освен да унижава добродетелите.
Поезията не храни.
Използвай деня. Думи на Хораций, който препоръчва да се използува всеки ден от живота, понеже последният е кратък.
Пази се винаги от тоя, който веднъж те е излъгал.
Често губиме сигурното, докато търсиме несигурното.
Със съгласие малките работи стават големи, а без съгласие големите работи стават малки.
Признанието е глас на съвестта.
С разум се побеждава по-лесно, отколкото с гняв.
Времето е най-полезният съветник за човека.
За вкусовете и цветовете не се спори.
Дълго трябва да се обмисля, понеже веднъж трябва да се реши.
На малките неща не трябва да се отдава голямо значение.
За умрелите не трябва да се говори нищо, освен добро.
Нищо не ражда от нищо, нищо не може да се върне в нищо.
Трябва да презираш това, което не можеш да изгубиш.
Има един Бог, който управлява всичко.
Някои жени са се научили да плачат, за да лъжат.
Бой се от подаръците на деня; бърже той идва да ти ги отнеме.
Понякога свадата заякчава сговора.
Продължителната почивка е храна на пороците.
Богатството робува на мъдрия, а на глупавия заповядва.
Зестрата не прави брака щастлив, но добродетелта.
Сладък е споменът за изминалите нещастия.
Не знае сладостта онзи, който не е изпитал горчивина.
Двойно е стореното добро, щом е на време.
От: Латински сентенции и мъдри мисли, Жорж Нурижан, 1945
Картини: Time, Death and Judgment by George Frederic Watts, 1866 - commons.wikimedia.org