Мъдростта на ЕЗОП, събрана в непреходните му басни
(Aesop, 1639-1641, by Diego Velazquez)
Ястреб и змия
Ястреб грабнал змия и отлетял във висините. Змията се извила и го ухапала. Полетели и двамата от висините надолу. Ястребът загинал. А змията се извърнала към него:
– Защо беше толкова безумен, че пожела да навредиш на тази, която не ти е сторила никакво зло? Така получи, справедливо възмездие, задето ме отвлече.
§ Който се отдава на своята надменност и обижда по-слабите, когато попадне на по-силен, без да очаква, плаща тогава и за злините, които е сторил преди това.
***
Грозната робиня и Афродита
Един господар обичал своята грозна и зла робиня. С парите, които получавала от него, тя започнала да се конти и да съперничи на господарката си. Непрекъснато извършвала жертвоприношения в чест на Афродита и й благодаряла, че я правела красива. А богинята й се явила насън и казала:
– Не ми благодари, че те правя красива – аз кипя и ме е яд на тоя, дето те вижда хубава.
§ Не бива да се надуват тези, които по нечестен път са се замогнали и особено ако са прости и неприятни хора.
***
Вълк и агне
Един вълк съгледал агне да пие вода в един поток и решил да се нагости с него под благовиден предлог. Като застанал по-горе по течението, започнал да обвинява агнето, че му мъти водата и не му позволява да пие. А то отговорило, че пие с върха на устните си и че освен това не е възможно, когато стои по-долу, да мъти водата по-нагоре. Вълкът, като не успял с този довод, казал:
– Но лани ти обиди моя баща.
А когато то отвърнало, че тогава още не е било родено, вълкът му рекъл:
– Това, че ти успяваш да се оправдаваш, не значи, че аз няма да те изям.
§ Баснята показва, че при онези, които имат намерение да вършат зло, справедливата защита не може да има успех.
***
Алкионът
Алкионът е птица, която обича пустите места и живее постоянно в морето. Казват, че за да се запази да не я ловят хората, отглежда малките си в крайбрежните скали.
Та веднъж един алкион, когато се готвел да снася яйцата си, кацнал на един нос и съгледал скала в морето. Там и снесъл яйцата си. Но случило се така, че когато един ден отишъл да търси храна, морето, развълнувано от силни ветрове, се надигнало чак до гнездото, заляло го и удавило малките. Когато птицата се завърнала и разбрала случилото се, рекла:
– Нещастна аз! Исках да се опазя от коварствата по земята и избягах при морето, а то се показа още по-коварно към мен.
§ Така понякога и хората, които се пазят от враговете си, попадат, без да усетят, на приятели, които са по-зли и от враговете.
Картина: Aesop, 1639-1641, by Diego Velazquez; chinaoilpaintinggallery