На 30 ноември християнството почита паметта на Св. Андрей Първозвани
(Андрей Рублев, икона Андрей Первозванный, 1408 г.,)
Неслучайно той е един от най-тачените светци в християнската църква. Според Евангелието Св. ап. Андрей и брат му, Св. Петър, били бедни рибари, които се изхранвали от риболов в Галилейското езеро. Смята се, че Св. Андрей е бил ученик на Св. Йоан Кръстител. Когато Св. Йоан кръстил Иисус Христос във водите на река Йордан и казал на всички: „Ето Агнецът Божий!”, св. Андрей пръв последвал Спасителя. Именно затова свещеното писание го нарича Първозвани.
Св. Андрей е особено важен като апостол и мисионер на християнството на Балканите. Според църковното предание той е обиколил всички Черноморски земи, покръствайки населението по днешното българско, румънско, украинско, руско и грузинско крайбрежие. Именно затова Св. ап. Андрей се счита апостол на православните славяни, защото той ръкоположил първи епископ в Цариград – апостол Стахий, а от Цариградската патриаршия са получили Свето кръщение и миропомазване православните българи, сърби, руси и др.
Легенди и поверия
В българската народна митология има интересни легенди за св. Андрей. Народното предание разказва за отшелник на име Андрей, който живеел сам в планината. Имал една малка нива и сам се грижел за поминъка си. Но един ден мечка изяла единствения му вол. Разсърдил се Андрей, разлютил се и впрегнал мечката в ралото. Затова, според българската митология, мечката си има Господ и той е св. Андрей.
Празникът му в народния календар е свързан с няколко поверия. Едно от тях е, че от този момент насетне денят нараства колкото едно просено зърно. И поради това неизменна част от обредната трапеза на Андреевден е житото или варивата, които набъбват. Само по себе си вареното жито е вид жертвоприношение към предците и отзвук от старо разбиране за растежа и плодородието. И затова, когато се вари житото, булките наричат : „Както сварените зърна наедряват, така да наедреят и посевите”. Хвърлят се няколко зърна в комина, за да пораснат високи класовете. На този ден празнуват и невестите, с което очакват благоволението на съдбата да нарастват и да раждат повече деца – здрави и хубави.
В цялата Странджанска област Андреевден се свързва с вярването, че от този ден нататък „денят взема по едно зърно от нощта” и постепенно нараства. В навечерието на празника или сутринта рано преди изгрев слънце над огъня се поставя да ври съд с пшеница , жито и царевица. Тронките пускат във водата всички видове зърна. Според месните вярвания посевите трябва да наедряват толкова, колкото зърната във варивото. След това то се прикадява и се раздава на поне три къщи.
Източник: burgasmuseums.bg
*Андрей Рублев, икона Андрей Первозванный, 1408 г., ru.wikipedia.org
*Николай Ломтев. Апостол Андрей Первозванный водружает крест на горах Киевских, ru.wikipedia.org
