Християнска притча
(„Жътва”, Аркадий Пластов, 1893-1972)
Живял някога един селянин, който си мислел, че ако той правел времето, то щяло да е много по-добро. „Зърното ще узрява по-бързо – мислел си той, – в класовете ще има повече зърна.”
Дочул Бог мислите му и му казал:
– Ако смяташ, че знаеш по-добре кога какво време е необходимо, управлявай го сам това лято.
Селянинът много се зарадвал. Той веднага по-желал слънчево време. Когато земята изсъхнала, поискал през нощта да завали дъжд. Зърното растяло както никога. Всички не могли да се нарадват, а селянинът си мислел: „Отлично, тази година всичко е добре – и времето, и реколтата. Такива класове още не съм виждал през живота си.”
През есента, когато полето пожълтяло, селянинът отишъл да събира реколтата. Но какво било разочарованието му: всички класове били празни! Той събрал само слама. И отново започвал да се жалва на Бога, че реколтата е негодна.
– Но нали ти поръчваше времето по свое желание – отговорил Творецът.
– Аз изпращах поред ту дъжд, ту слънце – започнал да обяснява селянинът. – Направих всичко както трябва. Не мога да разбера защо класовете са празни?
– А за вятъра забрави! Затова нищо не се получи. Вятърът е нужен, за да пренася прашеца от единия клас до другия. Тогава зърното се оплодотворява и се получава хубав пълен клас, а без това няма да има реколта.
Селянинът се засрамил и си помислил: „По-добре нека Господ сам да управлява времето. Ние само ще объркаме всичко в природата с нашата „мъдрост”.
Източник: Виктор Лавский, „Притчи человечества”, Изд. Жануа 98
Картина: „Жътва”, Аркадий Пластов (1893-1972), subscribe.ru
