Притча за неведомите пътища на живота и как нещо, което в ежедневието възприемаме като неприятно, след време може да се окаже полезно. И обратното.
(Raphael, „The School of Athens”, detail)
Учителят пътешествал със своите ученици. Една вечер те помолили да пренощуват в богата къща. Стопанинът им разрешил с нежелание, хвърлил им в конюшнята наръч сено, дал им стомна с вода и парче твърд хляб. На другата сутрин учителят накарал учениците си да съберат всичките си пари и да ги дадат на стопанина, като му благодарят.
На следващата нощ те помолили да пренощуват в една бедна къщурка. Стопанинът заклал единствения си овен, приготвил им пилаф и ги настанил да спят в дома му. На сутринта учителят събудил учениците си още преди да се е събудил стопанинът, подпалил къщата му и ги накарал веднага да си тръгнат.
През целия ден учениците мълчали, обзети от тягостни чувства. Вярата в тях се борела с възмущението. Накрая учителят им разрешил да му зададат въпросите, които ги измъчвали. Настанала глъчка. Всички започнали да се възмущават от това, че са дали на богатия последните си пари, а на добрия човек, вместо да му благодарят, му подпалили дома.
– Е, какво пък – казал им учителят, – с малко знание не може да се разбере голямото знание. На богатия му липсваха именно нашите пари, за да се впусне във финансова авантюра, която ще го разори напълно. А бедният човек през целия си живот е живял върху злато, но не е знаел това. И сега, когато разчиства останките от изгорялата си бедна къщурка, той ще открие голяма стомна със златни монети.
От: Валерий Синелников, „Ваксина против стрес”, изд. СофтПрес
* Raphael, „The School of Athens”, detail