Свети Николай КАСАВИЛА и неговата проповед за Божията майка
Забележителният автор исихаст от 14 век св. Николай Кавасила (1332 - 1371) посвещава това слово на Благовещението на св. Богородица, откривайки пред нас погледа на византийския човек към Божията майка. Проповед, изпълнена не само с горещо религиозно чувство, но и с дълбока догматика.
(Благовещение, Андрей Рубльов, 1410, Москва)
╫ За Благовещението на Пресветата наша Владичица и Приснодева Мария (Три Богородични слова)
Ако трябва някога човек да се радва и да тръпне, да пее с благодарност, ако има период, който изисква човек да желае най-голямото и най-доброто и го кара да се стреми към възможно най-широка връзка, най-прекрасен изказ и най-силно слово, за да възпее величието му, не виждам кой друг може да бъде, освен днешният празник. Защото като че днес дойде от небето Ангел и възвести началото на всички блага. Днес небето се възвеличава. Днес земята ликува. Днес цялото творение се радва. И отвъд този празник не остава и Този, който държи в ръцете Си небето. Защото, това, което се случва днес, е същински празник. Всички се срещат в него, с еднаква радост. Всички живеят и дават и на нас същото веселие: Създателят, всички творения, самата майка на Твореца, която предостави нашата природа и така Го направи причастен на нашите радостни събрания и празници. И преди всички се радва Творецът. Защото е по начало благодетел и от началото на творението има за свое дело благотворeнето. Никога няма нужда от нищо и не знае нищо друго, освен да дава и да благотвори.
Радва се също и Девата, заради която всички тези дарове бяха дадени на хората. И се радва по пет причини. Преди всичко като човек, който съучаства, както всички, в общите блага. Радва се, обаче, и защото благата й бяха дадени и преди това още по-съвършени отколкото на другите, а още повече, защото Тя е причината тези дарове да бъдат дадени на всички. Петата и най-голяма причина, заради която се радва Девата, е, че не просто чрез нея Бог, но и самата тя, благодарение на даровете, които позна и първа видя, донесе възкресението на хората.
Защото Девата не е както земята, която състави човека, но самата не направи нищо за неговото създаване и която бе използвана като прост материал от Твореца и просто „стана”, без да „върши” нищо. Девата реализира в себе си и даде на Бога всички онези неща, които привлякоха Създателя на земята, които подтикнаха творческата Му ръка. И кои са тези неща? Житие безупречно, живот пречист, отричане на всяко зло, упражняване на всички добродетели, душа от светлината по-чиста, тяло съвършено духовно, по-светло и от слънцето, от небето по-чисто, от херувимските тронове по-свято. Полет на ума, който не спира пред никоя височина, който задминава дори крилата на ангелите. Божествен ерос, който погълнал всяко друго желание на душата. Земя на Бога, единство с Бога, което не побира никоя човешка мисъл.
Така, украсила с такава добродетел и тялото, и душата си, тя успя да привлече върху себе си погледа на Бога. Благодарение на своята красота, тя разкри красива общата човешка природа. И победи измамника. И стана човек заради Девата Този, Който заради греха бе омразен сред хората.
И „стената на враждата” и „преградата” нямаха никакво значение за Девата, но всичко, което разделяше човешкия род от Бога, що се отнасяше до нея бе отменено. Така и преди общото помирение между Бога и Девата се възцари мир. Нещо повече, тя нямаше нужда никога да принася жертви за мир и помирение, тъй като от началото беше първа сред приятелите. Всички тези неща станаха заради другите. И беше Ходатая, „беше застъпник за нас пред Бога”, за да използваме израза на Павел, издигайки към Бога заради човеците не своите ръце, но самия свой живот. И бе достатъчна добродетелта на една душа да спре злината на хората от всички векове. Както кивотът спаси човека при общия потоп на вселената, не все участие в бедите и спаси у човешкия род възможността да продължи, същото се случи и с Девата. Тя опази винаги мисълта си толкова недокосната и свята, сякаш на земята не се бе докосвал никой грях, сякаш всички останаха верни на това, което трябваше, сякаш всички пребиваваха все още в рая. Даже не усети лошотията, която се разливаше по цялата земя. И потопът на греха, който се простираше навсякъде и затвори небето, и отвори ада, и въвлече хората във война с Бога, и изгони от земята Благия, водейки на мястото Му лукавия, не успя дори малко да докосне блажената Дева. И докато властваше в цялата вселена и разстройваше и разрушаваше всичко, злото бе победено от една само мисъл, от една само душа. И не само от Девата бе победено, но благодарение на нея грехът отстъпи от целия човешки род.
Това беше приносът на Девата в делото на спасението, преди да дойде денят, в който Бог трябваше, според Своя предвечен план, да наведе небесата и да слезе на земята: от момента, в който се роди, тя строеше подслон за Онзи, който можеше да спаси човека, подвизаваше се да направи красива Божията обител, самата себе си, така че да бъде достойна за Него.
Така и Девата, приемайки в себе си Бога и давайки Му своята плът, направи така, че Бог да се яви в света и да стане за враговете несъкрушимо поражение, а за приятелите спасение и извор на всички блага.
Изрече това и веднага всичко стана. „И Словото стана плът и живя между нас”. Така, веднага щом Девата отговори на Бога, веднага получи от Него Духа, който създава онази богоподобна плът. Гласът й бе „глас на силата”, както каза Давид. И така с майчино слово придоби форма Словото на Отца. И с гласа на творението се съгражда Творецът. И както, щом Бог каза „да бъде светлина”, веднага стана светлината, така веднага с гласа на Девата изгря истинската Светлина и се съедини с човешката плът и се зачена Този, който огрява „всеки човек, идващ на света”. О, свят глас! О, думи, които извършихте такова величие! О, език благословен, който в един само миг призова цялата вселена от заточението! О, съкровище на чистата душа, която с малкото свои думи разпръсна над нас такива нетленни блага! Защото тези думи превърнаха земята в небе и изпразниха Ада, освобождавайки затворените. Направиха небето да се обитава от хора и толкова приближиха Ангелите до хората, че сплетоха небесния и човешкия род в един неповторим танц около Този, който е едновременно и двете, около Този, който бидейки Бог, стана човек.
За тези ти думи, коя благодарност ще бъде достойно да ти принесем? Как да те наречем, като между хората няма нищо равностойно на тебе? Защото нашите думи са земни, докато ти премина всички върхове на света. Прочее, ако е нужно да ти бъдат отправени похвални слова, то това трябва да е дело на Ангелите, на ума на херувимите, на огнен език. Затова и ние, като си спомнихме, колкото можахме, постиженията ти и възпяхме според силите си теб, самото наше спасение, искаме сега да намерим ангелски глас. И стигаме до поздрава на Гавриил, почитайки така цялата ни проповед: „Радвай се, благодатна, Господ е с тебе!”
Но дай ни, Дево, не само да говорим за нещата, което носят чест и слава на Него и на теб, която Го роди, но и да ги прилагаме. Подготви ни да станем и ние Негови обиталища, защото Нему подобава славата през вековете. Амин.
Превод от гръцки: Златина Каравълчева
Източник със съкращения: dveri.bg
Изображение: Благовещение, Андрей Рубльов, 1410, Москва
