„Цветята вред цъфтят, въздухът вред мирише на благодат божия…”

За най-големия празник, с който българите посрещали преродената земя и почитали великия благодетел и победител Свети ГЕОРГИ. Достигнало до нас от записките на възрожденския писател и деятел Цани Гинчев (1835-1894)

(Чудо св. Георгия о змие. Перв. половина XV в. Новгород. ГТГ, Москва)

Гергьовден е началото на лятото у нас. Той е най-големият и най-веселият празник на нашия народ. Той е победителят на земята. Той е лятото олицетворено. Него са го празнували нашите прадеди в старо време много по-тържествено и весело от сега. Нему са му пели най-хубавите песни, той е бил празникът на овчарите, на пастирите и орачите. Него го почитат и турците под името Едрелес и всички западно-азиатски народи. Нашият овчар и земеделец и до днес счита за голям грях да яде младище преди този велик, благодетелен за него празник. Той му принася с благоговение жертва – курбан, от първото произведение на пролетта – Гергевата нежна сестра, шарено ягне, както се пее в старите ни песни, в които се възпява величието, хубостта и силата на Гергя. 

За Герга (Горга, Ярка) е имало в старо време цял култ. Неговите песни, които възпяват неговата сила, юначество, победи, се пеят и до днес от българския народ на неговия ден и на Бъдни вечер срещу Коледа. Но в далечните стари времена е имало и пълни обряди, които гръцкото духовенство е разтурило в градовете и големите села, като е отлъчвало от св. причастие невинните българи, защото изпълняват обичаите на своите прадеди!... Нещастен български народ!...

Но при сичкото гонение на гръцкото фенерско злобно духовенство, при сичкото поддаване на мекушавите граждани, при сичкото презрение от учените-недоучени главици, и до днес в сърцето на народа, там в отстранените горски части, в непроходимите села и селчини в планините, в равното поле с пръстените бурдеи, полските кошари и полугари, има още много и много завардено от тоя култ и от неговите песни, обряди и обичаи. Но това чака веща и патриотическа, предадена на делото ръка да го събере и нареди на книга, за да видим, какво сме биле и ние и какво добро и поетично и имало у нас. 

От песните за Гергьовден твърде явно може да се види под името ламя, какво са разбирали нашите стари. Разбирали са те именно зимата, която олицетворявали в ламя с три глави и която заключвала и обвивала със своето студено-ледено тяло сичката земя и когато вече се появявало лятото, олицетворено от св. Георги, тя зинвала с трите си страшни уста да го погълне, но св. Георги – лятото, изваждал своята остра сабя, под която е олицетворена светлината и топлината и й отсичал трите глави със зиналите уста, под които трябва да се разбират трите времена, които обема зимата – есен, зима и пролет. И от тези три отсечени вратове, на които тялото е зимата – ламята, теква благодат по земята. 

Юнака св. Георги, който си представлява народът млад момък, хубавец като ясно  слънце, с дълъг перчем, на бял хранен кон, победява халата-ламя, надвива на студя, освобождава земята (хубавата царска дъщеря) от ледените окови, разтопява преспите, снеговете и ледовете, заваляват гергьовски дъждове, бликва сичко да расте и синурът е вече зелен „сутрин рано на Гергьовден”, земята се облича в моминската си зелена премяна и изобилието – кръвта от ламята – влагата, - теква като три благодатни реки и носи на орачите бяло жито, на колачите руйно вино, на овчарите прясно мляко…

И действително има ли по-хубаво и по-весело време от това? Сичко весело, сичко радостно! Горите се напълват с песнопойни птици, прелетните певци, които  са избягали есента от ламята, са вече тука, вият си топли и меки гнезда за милите пилки и прославят Яра със своите нежни разногласни песни. Ранобудният славей сега най-рано се пробужда и най-силно и сладкогласно извива своята утринна песен. Шарената пъдпъдъчка вече се обажда на своята дружка из зелените гъсти жита и ичумици, гордият лебед си извил белия врат и плува по тиха-бела Дунава, жеравите са вече тука. Младите агънца не  са още отлъчени от кротките си майки, сега те най-весело скачат край кошарите по хълмовете. Веселите яренца вече се учат да огъват младите вейки, млякото тече вред. Трудолюбивите пчели са на глоговия цвят и си завират острите смукала в сяка чашичка за бял мед. Лозята облекли черните си порязани ботури и ресата се показва из пазвата на младите листа. Цветята вред цъфтят, въздухът вред мирише на благодат божия – сичко живо и сичко иска да живее и да вирее с нов живот!...

Е, за такъв благодетел, за такъв победител, за такъв юнак, не трябва ли да се става рано и да се посреща със зелени венци и с китки? 

Не трябва ли да му се пеят песни и да се възпяват неговите юнашки победи над най-голямото зло – ламята, която ако не е той да я победи, ще погълне сичко, ще умъртви сичко…

От „По няколко думи”, Цани Гинчев, Изд. Земиздат, 1988 
Изображение: Чудо св. Георгия о змие. Перв. половина XV в. Новгород. ГТГ, Москва