„Христос се е издигнал при Отца Си и ходатайства пред Него за нас.“
(Giotto, The Ascension of Christ, 1304-1306, Fresco, Scrovegni Chapel, Padua)
╫ Празнично слово за Възнесение Господне
Преп. Иустин Попович ни казва: „Днес е Спасовден, Празникът на Възнесението на Господа с тяло на небето. Днешният празник е завършек на Рождество Христово: завършва го и обяснява какво е мислел Господ Христос, когато е станал Човек, какво е искал, какво е целял… Днешният празник ни разкрива тази велика и свята тайна и обяснява защо Господ е станал Човек, защо е възприел поруганото, огреховено и осмъртено човешко тяло. Каква е целта на това... Господ се е въплътил, за да възнесе човешкото тяло над всички небеса, да го прослави с неизказана слава, да го възнесе над всички ангели и архангели и да го постави от дясната страна на Бог Отец (Марк. 16:19). Ето защо Господ се явява в телесен вид: целият път е изминат, човешкото тяло, някога поругано в грехове, в смърт, в ужас, в страхотии Господ понася върху Себе Си и го е възнася на небето.”
От IV в. Светата Църква определя всеки четвъртък от VІ-та Седмица след Пасхата да се чества като Велик (от Дванадесетте) празник - ден на славното Възнесение Господне. Всъщност, този празник е установен още от самите свети апостоли, в чиито боговдъхновени правила те специално нареждат верните християни да празнуват Възнесение Господне 40 дена след първия пасхален ден.
Защо, прочее, толкова е почитан още от древността насам този велик празник? Какъв е неговият дълбинен смисъл?
Господ ни е дарил този празник за радост и утешение, като свидетелство на извършеното изкупление от адските вериги на греха, на примирението на човешкото с Божественото, на Бога със света. Този празник ни напомня и за несекващата благодат, която Господ, възнасяйки се с Пречистото Си тяло на Небето, милостиво дарява на светата Си Църква. Най-сетне Небето милостиво отваря своите порти за човечеството - не само за Царя на славата, но и за спасеното човечество. Според свети апостол Павел (Ефес. 4:10) с това събитие се изпълнява Божественото Домостроителство. А свт. Йоан Златоуст в едно от словата си на днешния ден казва: „Днес хората стават ангелоподобни; човеците се съединяват с Безплътните, и от тази връзка се ражда велик съюз.“ Ние, които не сме достойни и за пръстта, сме възнесени на Небето със самото си естество.
Можем да се запитаме: защо светата Църква призовава на днешния ден всички земнородени да се веселят и радват, Както пеем в днешния тропар: „Ти се възнесе в слава, Христе Боже наш, като зарадва Своите ученици с обещанието за Светия Дух.” В една от празничните стихири на Господи воззвах също пеем: „всички народи, ръкопляскайте, защото Христос се издигна там, където е бил изначално,” т. е. на Небето. В същите тези стихири обаче се пее и още нещо, наглед странно: „Когато апостолите те видяха, Господи, да се възнасяш на облаци, те се изпълниха със скръб ... и с ридание казваха: не ни оставяй, Владико, сираци нас, които си възлюбил по Твоята милост”...
Св. прав. отец Йоан Кронщатски също богомъдро се задълбочава в този въпрос: На какво трябва да се радват християните в деня на Възнесение Господне? Та Сладчайшият ни Господ и Бог Иисус Христос ни лишава от видимото Си присъствие и се възнася на Небето, за да дойде пак, но вече като Страшен Съдник на всички човеци! Ала причините да се радваме са повече отколкото да бъдем печални. Защото Господ се възнесъл на небето не за да ни опечали, а за да устрои живота ни по начин най-полезен за делото на нашето спасение.
Самият Господ така утешава учениците Си: по-добре е да си отида, казва им Той, защото ако не сторя това, Утешителят не ще дойде при вас! Първата причина да се радваме е именно тази: Господ се е възнесъл на Небето, за да изпрати от там на всички християни Светия Дух, Който ще ни утешава и укрепва в скърби, беди и гонения.
Преди Христовото Възнесение никой, колкото и той да е бил свят и праведен, не е имал достъп до Небето; а след като Облеклият се в човешка плът Господ и наш Бог се възнесъл на небето, то Той открива такъв спасителен път и за целия човешки род. Пътят ни е известен: колкото и той да е тесен, трънлив и каменист, този път не е непроходим за човека, бил той монах, свещеник, мирянин, ако върви по този път към Бога, с Христа като Свой пастир, и със Светия Дух като свой Утешител. Стига да не се леним да носим кръста си по този път смирено, търпеливо, вярно! От любов към Господа, Който там, горе, вече е отворил райските порти и входът през тях вече не е заграден. Всеки, който беззаветно е възлюбил Христа Спасителя, следва Го и спазва светите Му заповеди може да прекрачи техния праг. Христос се е издигнал при Отца Си и ходатайства пред Него за нас. Без сега да е телесно с нас, Христос е винаги с нас чрез Духа-Утешителя. Затова никак не подобава в днешния ден, деня на земната ни раздяла с Христа, да скърбим безутешно, да униваме, да се отчайваме за спасението си.
Чрез всичките си четения на днешия празник - паримии, апостолски и евангелски четива, чрез пророчества и пряко - както и разбира се, чрез песнопенията си, - светата Църква благовести за явлението на възкръсналия и възнеслия се на Небето Господ. А след този празник Тя, любещата ни Майка, започва да ни подготвя за посрещане на обещания от Спасителя Утешител - Светия Дух. Ала не само в предстоящите дни, в които продължава честването на празника (т. е. през деветте дена, които остават до следващия Велик Господски празник, светата Петдесетница), но и винаги нека не се леним да се прекланяме пред всемъдрия неизречен Божествен Спасителен Промисъл, едно от най-чудесните звена на който е и славното Христовото Възнесение.
Богу нашему слава всегда, нине и присно и во веки веков! Амин.
Източник (със съкращения): hram-uspenie-bogorodichno.org
Изображение: Giotto, The Ascension of Christ, 1304-1306, Fresco, Scrovegni Chapel, Padua, Italy, christianiconography.info
