...
Увлечен от своите победи на изток, стигнал Александър в дивна страна, гдето всичко цъфтяло и се радвало.
Жителите излезли да го посрещнат и му поднесли на златна табла златен хляб и златни ябълки.
- Нима у вас ядат злато? - попитал изуменият завоевател.
- Не - отговорили пратениците. - Но ако ти имаше нужда от хляб, нима той липсва в твоята земя, та си дошъл толкова далече да го търсиш?
Този отговор се понравил на Александър и той пожелал да види по-отблизо живота на тия хора.
И ето, седи той при царя на тая страна и дошли двама души да се съдят.
- Царю - почнал единият - аз купих от този човек едно място за къща. Като почнахме да копаем земята, намерих едно гърне с много злато, сребро и скъпоценни камъни. Тогава аз му казах: „Съкровището е твое. Вземи си го, аз купих от тебе само земята, но не и съкровището.” Не съм ли прав, велики царю? Заповядай му да си вземе назад намереното.
Другият пък почнал:
- Справедливи царю! И аз не искам чуждото! Аз продадох нему мястото, заедно с всичко що се намира в него. Намереното е негово. Заповядай му да го задържи.
Помислил царят, помислил, па повикал онзи, който пръв говорил и го запитал:
- Имаш ли ти син?
- Дал ми Бог, царю.
- А ти имаш ли дъщеря? - попитал той другия.
- Господ ми е дарил - отговорил той.
- Тогава - казал царят - попитайте ги, ако желаят да станат те мъж и жена, то изкопайте съкровището от земята и го дайте тям. А пък ако те не искат да се оженят - обърнал се той към купувача на земята - то затрупай отново съкровището в земята и на него си направи къщата.
Седящите си отишли доволни и щастливи.
Александър много се зачудил на всичко това и извикал:
- Чудна страна!
- Нима лошо отсъдих? - попитал царят. - А как бихте решили това у вас?
- У нас - отговорил Александър - изпъдил бих и единия, и другия, а съкровището щях да задържа за хазната.
Царят повдигнал очи към небето:
- Велики Боже! А свети ли слънце във вашата страна?
- Свети.
- И дъжд вали?
- Вали.
- Тогава навярно у вас заради животните слънцето свети и дъжд вали. Защото хората са тъй грешни и несправедливи, недостойни за небесната благодат…
И засрами се Александър…
Превод: Александър Кръстников
Публикувано във в. „Витлиемска звезда”, май, 1923 г.
Снимка: foma.ru