Легенда за Александър Велики ♥ Лев ТОЛСТОЙ

...

Увлечен от своите победи на изток, стигнал Александър в дивна страна, гдето всичко цъфтяло и се радвало.

Жителите излезли да го посрещнат и му поднесли на златна табла златен хляб и златни ябълки.

- Нима у вас ядат злато? - попитал изуменият завоевател.

- Не - отговорили пратениците. - Но ако ти имаше нужда от хляб, нима той липсва в твоята земя, та си дошъл толкова далече да го търсиш?

Този отговор се понравил на Александър и той пожелал да види по-отблизо живота на тия хора.

И ето, седи той при царя на тая страна и дошли двама души да се съдят.

- Царю - почнал единият - аз купих от този човек едно място за къща. Като почнахме да копаем земята, намерих едно гърне с много злато, сребро и скъпоценни камъни. Тогава аз му казах: „Съкровището е твое. Вземи си го, аз купих от тебе само земята, но не и съкровището.” Не съм ли прав, велики царю? Заповядай му да си вземе назад намереното.

Другият пък почнал:

- Справедливи царю! И аз не искам чуждото! Аз продадох нему мястото, заедно с всичко що се намира в него. Намереното е негово. Заповядай му да го задържи.

Помислил царят, помислил, па повикал онзи, който пръв говорил и го запитал:

- Имаш ли ти син?

- Дал ми Бог, царю.

- А ти имаш ли дъщеря? - попитал той другия.

- Господ ми е дарил - отговорил той.

- Тогава - казал царят - попитайте ги, ако желаят да станат те мъж и жена, то изкопайте съкровището от земята и го дайте тям. А пък ако те не искат да се оженят - обърнал се той към купувача на земята - то затрупай отново съкровището в земята и на него си направи къщата.

Седящите си отишли доволни и щастливи.

Александър много се зачудил на всичко това и извикал:

- Чудна страна!

- Нима лошо отсъдих? - попитал царят. - А как бихте решили това у вас?

- У нас - отговорил Александър - изпъдил бих и единия, и другия, а съкровището щях да задържа за хазната.

Царят повдигнал очи към небето:

- Велики Боже! А свети ли слънце във вашата страна?

- Свети.

- И дъжд вали?

- Вали.

- Тогава навярно у вас заради животните слънцето свети и дъжд вали. Защото хората са тъй грешни и несправедливи, недостойни за небесната благодат…

И засрами се Александър…

Превод: Александър Кръстников

Публикувано във в. „Витлиемска звезда”, май, 1923 г.
Снимка: foma.ru

4003 Преглеждания