Един от великите наставници на духовния живот, боговдъхновен църковен писател и екзегет, оставил множество съчинения, сред които и тълкувания на цялото Свещено Писание.
(Св. Ефрем Сирин (306-373), Стенопис от Боянската църква, София)
Истината и лъжата
Блажен е тоя, който съгласува живота си с истината и не се отдава на лъжата. Човек е щастлив, когато твори истината: защото Бог е истинен и лъжа в Него няма (Иоан. 3:33). Кой няма да облажи човека, който спазва истината?
Който пребивава в истината, той всякога е угоден Богу, за всички човеци е полезен, в обществото е прекрасен и във всяка работа правдив!
Човекът на истината не угажда на хората, не съди неправедно другите, не си приписва достойнство и чест, не презира нищия и бедния, в отговорите си не е лукав, в размислите си е правдив, в работата си ревностен, в обществото почтен, не познава коварство, не обича лицемерие, краси се с добри дела, ръководи се от всяка добродетел.
Наистина блажен е човекът, който всякога и във всичко служи на истината!
Жалък, обаче, и злополучен е всеки човек, който се докосва до каква да е лъжа: защото дяволът открай е лъжец (Иоан 8:44). Който кисне в лъжата, той е колеблив и несмел: ненавистен е пред Бога и всички люде! И наистина, кой не ще оплаче човека, прекарващ живота си в лъжа! Такъв човек в никоя работа не заслужава доверие и във всеки отговор е подозрителен. В живота той възбужда гняв и караници - в обществото пък е това, което е ръждата за желязото.
Той е дързък по сърце и безочлив в обноски - подслушва чуждите тайни и леко ги открива; умее с езика си да излага и тези, които стоят твърдо в истината и доброто. Нищо не говори без клетва и мисли да убеждава с многословие. Лъже изобретателно и хитро изопачава.
Няма рана по-дълбока и позор по-висок от лъжата: лъжецът за всички е гнусен, пред всички смешен. Ето защо нека бъдем внимателни към себе си: да не киснем в лъжата!
Изображение: Св. Ефрем Сирин (306-373), Стенопис от Боянската църква, София
