Поетично-философското слово на Джубран, наподобяващо библейското, тъче притчи за земното и вечното. Една мъдра притча, назаем от „Предтечата” (Изд. „ФАМА”)
(Khalil Gibran - Autorretrato con musa, Museo Soumaya)
Дъщерята на лъва
Четирима роби вееха с ветрила на старата царица, която спеше на трона си. Тя хъркаше. А в скута й лежеше котка, която мъркаше и лениво наблюдаваше робите. Първият роб проговори:
– Колко грозна е бабичката, както е заспала. Вижте разплутата й уста. А как само хъхри, сякаш я души дяволът.
А котката измърка:
– Не е и наполовина толкова грозна, както е заспала, колкото вие във вашето безсънно робство.
Вторият роб рече:
– Би трябвало сънят да изглажда бръчките й, а не да ги врязва още повече. Сигурно сънува злини.
А котката измърка:
– Де да можехте вие да заспите и да сънувате свободата си.
Третият роб каза:
– Хм, навярно вижда във върволица всички, които е погубила.
А котката измърка:
– Вижда във върволица вашите предци и потомци.
Четвъртият роб издума:
– Хубаво си говорим за нея, но това не ми спестява отегчението да стоя тук и да й вея.
А котката измърка:
– Ще вееш вовеки, защото каквото е на земята, същото е и на небето.
В този миг главата на царицата клюмна и короната й падна на земята. Първият роб каза:
– Това е лоша поличба.
А котката измърка:
– Лошата поличба за едного е добра поличба за другиго.
Вторият роб рече:
– Ако се събуди и види, че короната й е паднала, без съмнение ще ни убие.
А котката измърка:
– Откак сте се родили, тя всеки ден ви убива, но вие не го съзнавате.
Третият роб се обади:
– Да, ще ни убие и ще го нарече жертвоприношение за боговете.
А котката измърка:
– Единствено слабите биват принасяни в жертва на боговете.
Четвъртият роб въдвори мълчание, бавно вдигна короната и внимателно я сложи обратно на главата на царицата, без да я събуди.
А котката измърка:
– Само роб би върнал на мястото й паднала корона.
Подир малко старата царица се събуди, огледа се и се прозина. Сетне отрони:
– Май сънувах. Видях четири гъсеници, подгонени от скорпион – въртяха се около ствола на древен дъб. Не ми хареса.
Затвори очи и отново заспа. И захърка. Четиримата роби продължиха да й веят. А котката измърка:
– Вейте, вейте, глупци... Раздухвате огъня, който ще ви изпепели.
От: „Предтечата”, Халил Джубран, изд. „ФАМА”
Изображение: Khalil Gibran - Autorretrato con musa, Museo Soumaya, commons.wikimedia.org
