Легендата за Психея и Ерос и тълкуванието на божествената Венера в звездната карта
(„Раждането на Венера“, Сандро Ботичели, 1482-1486, Галерия Уфици, Флоренция)
Венера. Коя е тази богиня, толкова позната и въпреки това толкова загадъчна? Как и защо успява да покори душите?
Преди да бъде наречена Венера от римляните, богинята е била позната в Гърция като Афродита. Векове наред художниците са се опитвали да уловят нейната същност. В усилието си да й засвидетелстват истинска почит поетите са я описвали в романтични и сълзливи стихове, възпявали са нейното лице и кожа, съвършените й форми, примамливите й коси, пленителните й очи и, разбира се, прекрасните й гърди. Скулпторите са пресъздали нейния неизказан чар, както се вижда в многобройните мраморни статуи, стигнали до нас през вековете. Тя е пленявала въображението на художниците от Ренесанса и винаги е била за хората на изкуството олицетворение на неотразимото женско очарование. За Омир тя била богиня на удоволствията - оттам и връзката й с любовните игри и забавленията.
Днес астролозите представят Венера в звездните карти като закръглена, разцъфтяла, отдадена на леност жена, в розови дантели и волани, която яде бонбони, излетната на кадифен шезлонг. Тя е олицетворение на сладникавата, томителна любов.
Но Венера е много повече от това. Както Афродита, тя е смятана за богиня с голяма власт, а също и за Великата майка. С нея шега не бива — Психея сама се убеждава в това!
Според легендата красивата и невинна Психея (в превод от гръцки език „душа“) била третата, най-малка дъщеря на един цар. Мълвата за нейната необикновена и смайваща хубост се понесла надлъж и нашир. Някои имали нечуваната дързост да сравняват красотата на Психея с тази на самата богиня! Не е нужно да обясняваме, че това разгневило Афродита, която не била от онези, които страдат тихомълком. Тя била отмъстителна (ревността е една от отрицателните страни на Венера) и взела, че лишила от плодородие царските земи. Хората се отчаяли и решили да направят жертвоприношение, виждайки в гнева на Афродита причина за глада. Укорявали за всичко Психея, проклинали нейната красота и я обвинявали в нещо, за което тя изобщо не била виновна.
Завели Психея на върха на самотен хълм и я оставили там да я разкъсат дивите животни. Върнали се по домовете си, потривайки ръце: „Сторихме, каквото можахме“. Обзета от отчаяние, Психея стояла премръзнала в нощта, страдала непоносимо за семейството си и изпитвала чувство на вина, че е толкова красива. Но не щеш ли, съвсем ненадейно била пренесена магически от някаква невидима сила във величествен дворец на един разкошен остров. Там невидим любовник я довел до божествен екстаз, а това бил самият бог Ерос, синът на Афродита.
Ерос я предупредил, че не бива никога да пожелава да го види (за смъртните било много опасно да видят с очите си бог или богиня, независимо че се смятало за напълно безопасно да се любят с тях). Затова това Психея никога не била щастлива.
Когато нейните ревниви и досадни сестри научили за щастливата й участ, започнали да я измъчват. Питали я как може да е сигурна, че нейният любим не е ужасен, отвратителен звяр, обладан от злите сили на някаква черна магия. Психея се разкъсвала между желанието да угоди на семейството си и лоялността към своя невидим любим. Сестрите изтръгнали от нея обещание, че следващия път, когато той я посети, тя ще вдигне лампата, за да го освети. Така вгнездили червея на съмнението в нейното младо и чисто сърце. Въздишайки, Психея обещала да го стори, като си мислела, че един поглед няма да е фатален, а само ще й донесе сигурност. По-голяма грешка не би могла да извърши.
След прелестните ласки при поредното си посещение, Ерос заспал на леглото до Психея, а тя вдигнала запаления светилник над главата му. Без да иска разляла върху него капка от врялото масло и той се събудил. Тогава зърнала за миг най-красивия от всички мъже и с това дошъл краят. Всичко наоколо изчезнало - Ерос, дворецът, езерото - и тя отново се намерила на самотния хълм, беззащитна пред природните стихии. Какво да прави? Единственото, което й оставало, било да потърси някоя богиня и да я моли за помощ. Така стигнала до занемарения малък параклис на богинята Деметра, земната майка, и нали била добросъвестна, започнала да го подрежда: измела пода, набрала цветя и билки в чест на богинята. Като всяка майка Деметра изпитала симпатия към бедното дете и му казала, че причината за всички сполетели го нещастия е гневът на великата Афродита.
Като научила това, Психея си казала, че няма друг избор освен да потърси разгневената богиня и да я помоли за прошка. Тогава Афродита й поставила четири неизпълними задачи, коя от коя по-трудни, но с помощта на растенията и животните, девойката се справила с трите от тях. Ала последната задача била да слезе в царството на мъртвите. (Всеки, който е бил влюбен, може да потвърди, че в един миг ти се струва, че пътуваш към ада!). След много опасности, рискувайки живота си на всяка крачка, тя най-сетне изпълнила поставените й условия и след като преминала през всички препятствия, се освободила от гнева на богинята. И така, Афродита се преобразила в най-очарователната свекърва, която можете да си представите, върнала Психея на сина си Ерос и благословила техния съюз!
Особеното в тази история е, че любовта, тоест Афродита (Венера) е онази, която осъществява метаморфозата. Това не е просто преобразяването на невинния, чрез посвещаването му в тайните на плътското удоволствие; това е психологическото преобразяване на личността. Кой не е виждал млад човек, току-що открил въздействието на другия пол? Това е процесът на метаморфоза, предизвикан от любовта, която Венера символизира. Богинята въвежда героя и героинята в нашата история. Тя поставя искания, които наглед нямат връзка с проблема, а помощта идва от сферата на инстинктивното (представено от животните, растенията и природата) и - о, чудо! - задачата е изпълнена. Богинята е омилостивена. И това означава, че не потискаме, а използваме правилно енергията, дарена ни от Венера.
Всеки, който е прехвърлил тридесетте, а и преди това, знае, че любовта има не само хубави страни. Като горещото масло, опарило Ерос, тя може да донесе и страдание - например чувството за изоставеност, от което се е измъчвала Психея. Големите сърца рискуват всичко и приемат последствията. Плахите рискуват малко, и получават малко в замяна. Любовта изисква рискове, но възнаграждението може да бъде наистина огромно! Не става дума за физическото удоволствие, много по-съществена награда е развитието на личността. Опитът в любовта отличава жените от момичетата и мъжете от момчетата.
И така, как трябва да тълкуваме тази богиня в звездната карта?
Венера символизира обичта, показва какво цените, обяснява вашето поведение в обществото или вашата общителност.
Нейната функция е да свързва. Тя определя вашия начин за сближаване с другите. За повечето от нас приятелствата - наличието или отсъствието им, са причина за най-големите неприятности в живота.
Венера и Ерос в действителност са двете страни на един и същ принцип. Венера ни привлича със средствата на Ерос или чрез сексуалното въздействие, но попаднали веднъж в царството на богинята, ние сме подложени на преобразяване със средствата на любовта, независимо дали го искаме или не.
По такъв начин Венера отразява не само качествата, с които привличате другите хора, но и това, което ви привлича у тях, или онова, което ви променя изцяло. Тя знае точно какво харесвате.
В звездната карта Венера представя женското начало у всекиго от нас, нашите възможности да се приближим до другите по приятен и предразполагащ начин, да ги привлечем и то не само сексуално. Тя е там, където се таи нашата магнетичност - всичко онова, което определяме като личен чар. Глифът на Венера представлява кръст, върху който има окръжност. Кръстът представя материалното в живота, а окръжността символизира духовния елемент, предшестващ влизането в царството на материалното. Тези два елемента показват на езика на астрологията, че духовното формира материалното и го възвисява.
Венера покровителства не само създаването на красота, но и насладата от това дело, защото освен че е съзидателна, тя е и признателна. Венера показва как се наслаждаваме или възприемаме чувствеността, сексуалността, романтиката и красотата. Тя ръководи творческите и съзидателните импулси независимо дали резултатът е раждането на дете или произведение на изкуството; тя ни наблюдава с благосклонност, защото е покровителка и лечителка.
По този начин богинята ни свързва със силата на любовта. Това чувство никога не е насилствено, то винаги е доброволно и може да бъде дадено, но не може да бъде взето.
От: „Планетите на любовта”, М. Дж. Абади, Клодия Бейдър, изд. Хемус
Картина: „Раждането на Венера“, Сандро Ботичели, 1482-1486, Галерия Уфици, Флоренция - bg.wikipedia.org