Както в природата, така и в изкуствата, цветовете носят някакво определено значение. Изначално те са служели за пресъздаване на определени сцени от бита на човека – още от Каменната ера, когато за ловецът и неговото семейство е било цяло събитие, ако успее да хване нещо. Тръпката, изживяването, успехът – всичко това е трябвало да се отбележи по някакъв начин и това се е случвало като се изобразяват ловни сцени по вътрешните стени на пещерите. Някои от тези произведения са оцелели до днес и разкриват на археолозите през избледнелите си цветове от какво се е вълнувала тази древна общност. По сходен начин първите шевици са оцелели през времето до днес.

(„Македонска българка“, Иван Мърквичка)

♥ Червено – кръв и война – мир и любов

Живителният цвят, който денонощно циркулира в кръвоносната ни система, поддържа ума ни бодър и тялото – топло. Червеният цвят е единственият, който е способен да извика толкова много асоциации. Той има свое тълкувание в повечето общности. За някои цветът е празничен, ритуален (в Индия булките са изцяло в червено; в България на невестите се е слагало червено було). Друг път червеният цвят може да е забранен, да е символ на нещо зло, забравено под пепелта на историята, но понякога просветващо тайнствено през изгасналите въглени като очите на нощен звяр.

Нюанси на червеното

Вишнево – празнично, плодово и топло. Първи трели на пролетта.

Алено – ярко, демонично, агресивно. Кипяща мъжка кръв.

Керемидено – бодро, земно, топло. Изгряващо слънце.

Тъмночервено – остро и горещо, същи като чилито.

(„Ръченица“, 1894 г., Иван Мърквичка)

♥ Синьо – между небето и морето – съвършена чистота

Две от най-големите стихии са вплетени в синия цвят. Според учените, небето дължи този си цвят на голямото количество сини частици в космоса. Би трябвало, по тази логика, нашите коси също да са сини, но все още не е ясно защо те растат в по-земни, естествени цветове.

В спокойно време хоризонтът, разделящ морето от небето, изчезва и те се сливат. И двете са еднакво безкрайни, и на двете езичниците са приписвали велики божествени сили, кланяли са се и са принасяли дарове. Никой човек обаче, живял тогава или сега, не е способен да обхване дори с мисъл размаха на стихиите. Те могат да бъдат както красиви и вдъхновяващи, така и смъртоносни, но именно това ги прави толкова могъщи. Няма да срещнете човечност в тях. Те действително напомнят богове.

Нюанси на синьото

Морски – прохладен, освежаващ.

Небесен – чист, кристален.

Светлосин – духовен, мирен, успокояващ.

Син – мъжествен.

Тъмносин – морски, интелигентен, достоен.

Наситен – динамичен, прочистващ, наелектризиращ.

(„Сватба в Момчиловци“, Иван Мърквичка)

♥ Зелено – земята на Майката природа – новият живот

Кой не е търсил четирилистна детелина? Кой не е желал поне малко късмет в този объркан, забързан свят?

Като се започне от култа към Гея или Земята-майка, през цикъла на сезоните, чак до „който купува зелена кола, е гений“, този ярък цвят присъства под различни форми и поводи в историята и ежедневието ни.

В Западна Европа тъмнозеленото е цветът на благородството, на дворяните, на висшето общество. Крале и кралици са носели дълги, тежки мантии, внушавайки респект у подчинените си.

Зеленото е и цветът на новия живот. Едно свежо клонче може да стане предвестник на цяла пролет, една сочна пъпка дори. Зелени са дърветата, горите. Зелени са и доларите. Изобщо – зеленото е много важен цвят за нашето общество.

Нюанси на зеленото

Светлозелен – прохлада, здраве.

Тъмнозелен – достойно, изтънчено, скъпо.

Зелен – изцеляващ, природа, свеж.

Горско зелено – стабилност, спокойствие.

Яркозелено – извънземно, неоново, кисело.

(Три сестри, Иван Мърквичка)

♥ Други цветове и техните значения

В шевиците не рядко се среща и жълтото. В суеверията цветът се среща като признак на лудостта, но в народните поверия е знак за радост и веселие. Жълтото е също символ на лятото, на топлотата, изобщо – на цял един сезон. Може да се срещне във вариации със златото, което го прави ценна, но и рядко срещана нишка.

Кафявото и черното са по-земни, стабилни цветове. Кафявото се среща в шевици, заемащи по-широко пространство, докато черните съществуват индивидуално или обримчвайки вече съществуващи такива.

Източник: Народни Носии
Картини: en.wikipedia.org