Легенда за душата и любовта ♥ Амур и Психея

В античното изкуство Амур и Психея олицетворяват душата и любовта. В символиката на ранното християнство образите им въплъщават пълнотата и радостта, която изпитва душата след смъртта, когато във вечността общува с Бог и която Йоан нарича Любов. Легендата за Амур и Психея е по историята, разказана от Апулей в неговите „Метаморфози“. Книгата е стигнала до нас и под името „Златното магаре“.

Cupid and Psyche, 1798, François Pascal Simon Gérard (1770 - 1837)

Амур и Психея

Психея била най-малката и най-красивата от трите дъщери на един цар. Всички поданици на царството се тълпели наоколо й, за да й се възхищават, и дори създали култ към нея, забравяйки проявите на благоговение, които дължали на Венера. Тогава богинята на любовта изпитала отмъстителна завист и повикала на помощ сина си Купидон, като поискала от него да вдъхне на Психея любов към най-грозния и най-презрения от хората. Купидон нарамил лъка си и отлетял при младата девойка, но останал така поразен от хубостта й, че се влюбил в нея и не изпълнил заповедите на божествената си майка.

Двете сестри на Психея се омъжили за богати мъже, а красивата девойка не се решавала да избере никой от кандидатите. Много загрижен, нейният баща - царят, се посъветвал с оракула на Аполон, който му заповядал да облече девойката в черно и да я придружи до височината на един хълм, където една грозна змия щяла да дойде да се съчетае с нея. Въпреки отчаянието си, царят изпълнил заповедите и изоставил там Психея. Тогава полъхнал нежен вятър и дъхът на Зефир понесъл девойката из въздуха, след което я спуснал здрава и читава сред уханна, мека ливада, където тя заспала. Когато на другия ден отворила очи, се видяла насред вълшебната градина на прекрасен дворец, направен от злато и сребро, украсен със скъпоценни камъни.

Неспокойна и любопитна, Психея се приближила към непознатия дом и чула глас, който я канел да влезе в богатото жилище. Девойката бутнала вратата и сред разкошните зали открила приготвена баня, богата вечеря и великолепно легло, в което се изтегнала с настъпването на нощта. Малко по-късно тя почувствала нечие присъствие до себе си и помислила, че това е мъжът, за който й говорел оракулът. Този нежен и влюбен съпруг помолил Психея да не се опитва да го види. Скоро девойката получила разрешение да се върне за няколко дни у дома и да се срещне с родителите си. Нейните сестри, виждайки я толкова щастлива, се опитали да посеят съмнение в сърцето й, казвайки че в мрака на нощта тя сигурно се е свързала с някакво чудовище.

Ужасена, още първата нощ след своето завръщане в двореца, Психея се доближила до заспалия си съпруг и го осветила с лампа. Вместо чудовище, тя съзряла Купидон, най-красивият и най-милият от боговете. Възхитена, тя доближила още лампата и една капка горещо масло капнала върху рамото на нейния божествен съпруг. Събуждайки се стреснат, той упрекнал Психея за недоверието й и изчезнал. Заедно с него изчезнал и прекрасният дворец.

Обезумяла от мъка, нещастницата се скитала да го търси и накрая се обърнала към Венера. Доволна, че може да си отмъсти, богинята задържала Психея да й служи като робиня. Товарела я с тежка и унизителна работа. Но любовта давала смелост и издръжливост на младата жена и никаква задача не й се струвала невъзможна. С помощта на мравки тя разделила смесените от Венера най-разнородни семена. С помощта на орел успяла да почерпи вода от извора на Стикс, който се славел като недостъпен. Когато Венера поискала от нея да й донесе в кутия малко от красотата на Царицата на сенките - съпругата на Плутон, Психея съумяла да залъже Цербер и стигнала чак до най-отдалечените дълбини на Ада, до трона на царицата Прозерпина.

Но нейното любопитството щяло да я погуби за втори път. Тя отворила кутията, която получила от Прозерпина. Вместо обещаната красота обаче, там бил само мъртвият сън и тя заспала дълбоко. В това време, затворен в двореца на майка си, Купидон умирал от любов към красивата Психея до деня, в който успял да излети през един от прозорците на двореца. Когато открил своята съпруга, той я пробудил с леко убождане на стрелите си. Венера не останала безчувствена към неговата силна любов. Меркурий отвлякъл Психея от земята и я отнесъл в двореца на боговете, където, пиейки нектар и амброзия, тя се сдобила с безсмъртие. Така вече завинаги можела да остане свързана с Любовта (Амур).

Психея станала символ на човешката душа, която пречистена чрез страсти и нещастия, се подготвила да се наслади на вечно щастие в любовта.

Cupid Crowned by Psyche, circa 1785 and circa 1790, Jean-Baptiste Greuze (1725 - 1805)

По материал на: margaritta.net
Картини: commons.wikimedia.org

13416 Преглеждания