Пчелата е символ на Възкресението на Христос, на безсмъртието на човешката душа ╫ Свети ПРОКОПИЙ Пчелар

На 8 юли Православната църква почита паметта на Свети великомъченик Прокопий, покровител на пчеларите

(Saint Procopius of Scythopolis, Orthodox Icons, Date: c.1250 - c.1275, Saint Catherine's Monastery, Mount Sinai, Egypt)

Роден езичник с името Неаний, свети Прокопий живял в края на III век в Елиа Капитолина, както римляните преименували Йерусалим. Отличавал се с физическа красота и сила, постъпил в римската армия. Възложили му да преследва християните в Александрия, но отправяйки се на тази мисия корабът му бил връхлетян от буря. Неаний видял в небето светещ кръст и чул глас, който го призовавал да приеме Христовата вяра. Така се отказал да преследва християните и станал последовател на вярата, която римляните преследвали. Заради тази си постъпка бил подложен на тежки мъчения и хвърлен в тъмница. Там бил покръстен от местния епископ Леонтий и приел името Прокопий (преуспяващ). Прокопий бил осъден на смърт, защото отказал да се отрече от християнството и да се върне към езическите римски култове. През 303 година Прокопий бил обезглавен в главния град на провинция Кападокия - Кесария (дн. Кайсери, Турция).

Обичаите и забраните на празника

В българската народна традиция денят на свети великомъченик Прокопий се почита от пчеларите - затова празникът се нарича още Прокопи пчелар. Рано сутринта хората, които отглеждат пчели, отиват при кошерите, опушват ги, прикадяват ги с тамян и изваждат от първия за годината мед. Стопанките донасят при кошерите две пити - „боговица“ и „светец“. Всичкият нов мед заедно с питите се занасят в църквата, където свещеникът чете молитва и ги освещава. После с осветения мед намазват питите и ги раздават на съседи за здраве на семейството, да не се разболяват пчелите, да има изобилна паша за тях и да са още по-медоносни. От същия мед запазват за питките, които месят на свети Харалампий (срещуположния на свети Прокопий празник, 10 февруари), а също и за лек през годината (особено при заушка или шарка при децата).

На този празник са спазвани и забрани, които се определят от сезонния му характер - селяните не работят на полето или в градините, за да няма градушки, гръмотевици, порои, пожари или тежко засушаване. Вярва се, че който наруши тази забрана „ няма да прокопса“. Респективно празникът на великомъченик Прокопий се чества „за да прокопса човек“ - да се сдобие с успех, да му върви работата добре, да е преуспяващ, каквото е гръцкото значение на името на светеца.

Символиката на празника

В раннохристиянските представи пчелата е символ на Възкресението на Христос, на безсмъртието на човешката душа. В още по-ранните мито-поетични схващания тя символизира трудолюбието, знак е на прехода в годишния сезонен календар, свързва се с поставяне началото на нов аграрен цикъл, има отношение към пробуждането на плодородието в природата. Грижите за пчелите са грижи за здравето, за живота и за благополучието, а медът се възприема едновременно като храна и лекарство, дарени от природата и боговете.

В различните етнографски райони се правят курбани за здраве и плодородие, организират се общи празнични трапези. Пеят се обредни песни, извиват се кръшни хора - масовият характер на веселбата носи характера на претворена магия, пряко свързана с жуженето на пчелите в кошера и колкото по-шумно е празненството, толкова по-голямо ще е изобилието.

Икона: Saint Procopius of Scythopolis, Orthodox Icons, Date: c.1250 - c.1275, Saint Catherine's Monastery, Mount Sinai, Egypt, bg.wikipedia.org

7174 Преглеждания