Според народните вярвания, който се изкъпе през Горещниците в топли и лековити извори няма да боледува
(Житийна руска икона на Светите мъченици Кирик и Юлита, ок. 1600 г.)
Традициите и вярванията, свързани с Горещниците на 15, 16 и 17 юли
Обичайно в народния календар Горещниците определят най-топлото време в годината. В астрономическите представи на хората, живели по нашите земи, най-горещите дни през лятото са в последните дни на месец юли. По стар стил Горещниците би трябвало да са в края на месеца, но след въвеждането в България на Григорианския календар датите стават 15-ти, 16-ти и 17-ти юли. От своя страна православната ни църква е облякла традиционните вярвания на хората в съответната религиозна окраска. В тия три поредни дни имаме съхранена паметта за делата на няколко светци с голяма роля в християнския пантеон. На 15-ти юли честваме светите мъченици Кирик и Юлита, на 16-ти – мъченица Юлия, а на 17-ти – великомъченица Марина.
Обичаите по време на Горещниците
В тези дни олицетворението на силата на слънцето се пренася в човешките отношения. В някои населени места на 15-ти юли жените зариват в пепелта на огнищата каменна сол, защото вярват, че тя поема силата на огъня и може да се използва като омайно биле – да се сложи във водата на ерген, за да се разгори в сърцето му любов към избраната девойка. Момите задължително изплитат обща нишка, с която обикалят седянката – ергените да се сучат така, както се суче тази нишка. В миналото Горещниците са се празнували предимно в югозападната част на България. В Северна България всеки един от тези дни носи отделно име – Чурлига, Парлига, Марина огнена. Колкото и да е малка нашата територия, тя се е характеризирала със своето климатично разнообразие, отразено и в народните вярвания. В района на Странджа, Родопите и междуречието на Струма и Места света Марина е позната под названието Висия. Тя се почита като господарка на змиите и лечителка от тяхното ухапване. Този елемент в народния култ към светицата и празненството в нейна чест се съчетава с характерни нощни къпания за здраве и е свидетелство за много древни обичаи и вярвания, които правят връзка между света Марина и тракийската Артемида-Бендида.
По времето на Горещниците в Софийско гадаели какво ще бъде времето през януари и февруари. Вярва се, че който се изкъпе през Горещниците в топли и лековити извори няма да боледува. Горещите дни се почитат най-много от онези, които работят с огън – ковачи, калайджии, хлебари.
Забраните по време на Горещниците
В речника на Найден Геров, тези юлски дни носят името Горешлици, Горешляк, Горещници. Във фолклорната култура се среща един мотив, който често се повтаря и в който се казва: „Йован галуне говори: / – Вите са, вите, галуне, доде ми душа излезе, / па са тогава спуснете, / бело са месо наяжте, / черни са кръви напите, / десна ми рака отяжте, / .., / та мойта майкя да види, / кога ни риза кроила, / кроила риза и шила на връли празник на прокоб / и пръвния горешляк! (Нар. пес., СбНУ ХLIV, 325.) Това е песента, която отразява народното вярване, че в тези дни не трябва да подхваща никаква работа. От една страна да не се разсърдят светците, а от друга страна, защото Горещниците ще сбъхтят човека, който нарушава това табу за трудови дейности. Жената не може да шие и да крои риза, защото първият Горешляк е един от най-страшните дни и ако човек носи ушита риза в този ден може да се разболее. Много подобни вярвания са свързани и с третия Горещник – този, който е посветен на света Марина. Всичките тези вярвания са свързани с отношението на българина към слънцето и към природната стихия. На първият Горещник строго се забранява да се работи.
Огънят в българския митология
От българските обичаи проличава народното схващане за огъня като очистителна сила, която пропъжда злите сили. В тях са оставили следи едни от най-примитивните вярвания за огъня и за начина за получаването му, защото според древните вярвания на българите, огънят пада сам от небето. В друг обичай, около Бъдни вечер и особено около Сирница, огънят е свързан със слънцето – огънят е вид слънчева магия. Хората около огъня, запаленото колело са образ на слънцето и символизират слънчевия кръг. Оратниците, тези, които на Сирница пускат стрелите, символизират лъчите на слънцето. Огънят и слънцето – това са природните стихии и небесни тела, които българинът винаги се е опитвал някак да отъждестви с човешкия сценарий. И двете стихии трябва да бъдат почитани и уважавани. Последният юлски празник е посветен на свети Панталеймон и светите Седмочисленици – 27 юли. Този ден също се почита срещу суша и градушка, защото е свързан с яркото слънце, с Горещниците, с представата за засушаването и страха от големите летни бури, съпроводени от градушки.
* По материал на етнолога доц. Петя Банкова
* Житийна руска икона на Светите мъченици Кирик и Юлита, ок. 1600 г., ru.wikipedia.org