╫ За Честния пояс на Пресвета Богородица и неговата изцеляваща сила

На 31 август православната църква чества Полагането на Честния пояс на Пресвета Богородица

(Положение пояса Пресвятой Богородицы в Халкопратии, XVII век, Русский музей)

Според църковното предание, след Успението на Пресвета Богородица била запазена освен дрехата й, но също така и нейният пояс, изплетен собственоръчно от нея от камилска вълна. По нейна поръка поясът й бил поверен на св. апостол Тома, а после бил предаван по наследство между благочестиви християни, живеещи в Йерусалим. Тази реликва е особено ценна не само поради това, че с нея се е опасвала Царицата небесна до края на земния си път, но и защото до нея се е докосвал Сам Господ Иисус Христос, когато се намирал в прегръдките на пречистата си майка.

Преданието разказва още, че когато дошло време Пресвета Богородица да се пресели в отвъдния свят, всички апостоли по чуден начин се намерили в Йерусалим, за да участват в погребението й. Единствено ап. Тома стигнал в Йерусалим едва след погребението и поради това страдал и горчиво плакал, че не е успял да изпрати Божията майка и да се поклони на пречистото й тяло. Закъснението на апостола, по Божия благ промисъл, станало повод за отварянето на пещерата, в която била погребана Пресвета Богородица. Когато апостолите отвалили гробния камък, намерили там само погребалните повивки на Пречистата, които благоухаели. Господ я бил взел на небето при Себе Си, за да бъде оттам закрилница на целия човешки род. Още същия ден Той открил пред апостолите нейното възкресение, както и отворените за нея райски двери към вечния живот. Скоро след това самата Божия майка се явила на всички в небесното си величие и ги ободрила за предстоящите им нови благовестнически подвизи.

През V в., при царуването на Аркадий (377/8-408), син на император Теодосий Велики (379-395), честният пояс на Пресвета Богородица бил пренесен от Йерусалим в Константинопол и положен в скъпоценен ковчег, във Влахернския храм, посветен на нея и построен от император Теодосий II (408-450) на мястото, наречено „Халкопратия“, което значи „Медно тържище“.

През Х в. честният пояс бил прославен чрез особена личба. Византийската императрица Зоя, съпруга на император Лъв VI Философ (Мъдри) (866-912), след като дълго време страдала от душевна болест, получила насън откровение, че ще оздравее, ако на нея бъде положен поясът на Пресвета Богородица. Императрицата разказала за това на съпруга си и император Лъв веднага помолил патриарха да открие пояса на св. Богородица. Печатът бил свален и раклата отворена. Честният пояс на Пресветата Божия майка се оказал цял и съвсем неповреден от времето, и всички го целували с благоговение. Щом патриархът опасал с пояса императрицата, тя веднага се освободила от демонското мъчение и напълно се изцелила от недъга си. Заради даруваната милост били отправени благодарствени молитви към Господ Иисус Христос и пречистата му Майка, а в знак на благодарност императрица Зоя избродирала пояса със златни нишки. (Поясът на Пресвета Богородица, който тя носела през земния си път и с който пристягала ризата си, представлява коланче с широчина около един пръст. Той е изследван от учените, в резултат на което е потвърдено, че е направен от камилска вълна и е избродиран със златни нишки. Според археолозите именно благодарение на този факт поясът не се е повредил през вековете). На печата, поставен от император Аркадий, с който се отбелязвало полагането на пояса в Константинопол, била изписана датата 31 август. Православната църква затова установила всяка година на тази дата да се чества празникът Полагане честния пояс на Пресвета Богородица. След това честният пояс бил разделен на части и те били пренесени в различни храмове в Константинопол.

През 1032 г. Елена Аргира, дъщеря на византийския аристократ Василий Аргир и племенницата на византийския император Роман Лакапин (920-944) встъпила в брак с царя на Грузия и Абхазия Баграт IV Куропалат (1027-1072). При заминаването си от Константинопол Елена взела със себе си и част от пояса на Пресвета Богородица и я поставила отначало в Бедийския манастир, а после в Мартвил. В началото на XIX в. дъщерята на Георги XII, последния цар на Картли-Кахетия (†1800) Нина, след приемането на руско поданство, изпратила реликвата на император Александър I, който я украсил със скъпоценни камъни и я върнал обратно, заповядвайки да се построи в гр. Зугдиди (Западна Грузия) каменна църква, посветена на Божията майка (Влахернска), където светинята се пази и досега, в специален проскинитарий пред иконостаса. След падането на Константинопол под властта на кръстоносците в 1204 г. много от намиращите се в града рeликви били похитени и пренесени на Запад.

Част от пояса обаче била спасена и останала в Константинопол. След освобождаването на града през 1261 г. от Михаил VIII Палеолог (1259-1282), до неговото падане под властта на османските турци в 1453, тази реликва се пазела в храма „Св. Богородица“ във Влахерна. Тя била дарена на Ватопедския манастир от император Йоан Кантакузин (1347-1354), който след абдикацията си се замонашил под името Йоасаф и прекарал остатъка от живота си именно там. Друга част, която византийските императори взeли със себе си при военните си походи и която също се намирала в Константинопол, след време станала притежание на сръбския княз св. Лазар Хребелянович (†1389), загинал в битката на Косово поле. Тази светиня след това също била пренесена в манастира „Ватопед“ на Света Гора.

Самият манастир „Ватопед“, който е разположен от североизточната страна на Атонския полуостров, според едно предание бил основан още в IV в. и за това помогнал самият византийския император Теодосий Велики. Това станало в прослава на извършеното от Пресв. Богородица чудодейно спасяване на неговия син Аркадий от удавяне в средиземноморския архипелаг, на връщане от Рим в Константинопол. При една буря детето паднало от кораба, в който пътувало, но било намерено в един къпинов храст близо до морския бряг на Атон, откъдето дошло и името на манастира (гр. „Βατοπαίδιον“; от „Βατό“ - къпинов храст; и „παιδί“ - дете). Когато манастирът „Ватопед“ бил завършен, Теодосий I заедно с дъщеря си Плакидия пристигнали на Атон, за да го видят. Когато принцесата прекрачила входа на храма, едно от изображенията на Пресвета Богородица, изписана в стенната ниша, проговорило: „Защо си тук? Тук са монаси, а ти си жена. Защо даваш повод на врага да воюва с тях чрез престъпни помисли? Нито крачка напред! Отдалечи се, ако искаш добро за себе си!“, заповядал строгият глас. Плакидия застинала на място и не посмяла да влезе в храма. Небесната царица казала на принцесата, че единствено тя, Божията майка, е жената, която има право да присъства на Света Гора, защото е нейна закрилница и небесна владетелка. Оттогава е забранено жена да стъпва на атонския бряг, а изображението, което проговорило, нарекли „Пресв. Богородица Антифонитрия“ - букв. „Противогласна“ (стенописът, обкован със сребро, е една от най-ценните реликви на манастира). Нека не забравяме, казва игуменът на Иверския манастир архимандрит Василий, че „целият свят, който ни заобикаля е един храм Божий. Жените, които искат да посетят Света Гора, но нямат това право, вярват че мястото е свято, макар никога да не са го виждали. Всяко едно място може да бъде Света Гора, стига да служим правилно на Бога и да следваме Неговото слово“.

…През 1990 г. братството на стареца Йосиф Ватопедски (†2008) възобнови монашески живот във „Ватопед“ и заедно с игумена Ефрем, който пое управлението на светата обител, преобразува манастира в общежитиен. Сега Ватопедският манастир е един от най-големите на Света Гора, с над 90 монаси, повечето от които млади хора от различни националности: Кипър, Гърция, САЩ, Бразилия, Румъния, Сърбия, Австралия, Франция и др. Освен с пояса на Божията майка, манастирът разполага и с много други реликви, като една от най-значимите е частицата от животворящия Кръст Господен.

В манастира има общо три ковчежета с части от пояса на Пресвета Богородица. Първоначално те били две, но когато в XX в. едното от тях било изнесено за поклонение, някой тайно отрязал малка частица от пояса на Богородица. Като забелязали това, отците започнали да се безпокоят, а частицата била скрита в нивата. Пастири, които всекидневно пасели добитъка на това място, видели светлина, която излизала изпод земята. Наблюдавайки това явление няколко седмици, те разбрали, че на това място се извършва нещо свръхестествено и решавайки да изяснят какво става, разкопали мястото и намерили парченцето от пояса на Пресветата Майка. Известни са още няколко места, където днес се намират части от пояса на Божията Майка: Италия (Прато), Германия (Трирският манастир), Грузия (Влахернската църква в Зугдиди), Кипър (м-р „Св. Богородица Триодотиса“) и Русия (Москва - храм „Св. прор. Илия“, и Санкт-Петербург - Казанския събор, на който част от пояса бе подарена на 21 септември 2011).

Честният пояс постоянно извършва чудеса, и то не само върху кръстени православни християни, сподели при престоя си в Русия игумен Ефрем. „Богородица помага на всички хора! - каза той. - Има случаи, когато тя е извършвала чудеса на изцеления и с мюсюлманите. Защото всички тези хора са чеда Божии, независимо от това правилно ли служат на Бога, или не. Човекът трябва да има вяра, доколкото именно тя е ключът към чудото. Всичко това е дело на Божия Промисъл. Затова ние не можем да обясним как Бог прави избора. Главното е да вярваме... С всеки човек, който се докосва до Пояса, се извършва чудо. Утешението - това е сила. Мнозина променят своя живот след като се докоснат до Пояса. Главното е не изцелението на телата. Ако се възкресява душата, тогава човек се изцелява с чудо вечно“. Това, което се извършва постоянно, е, че се развързва безплодието при жените. Манастирът вече е издал книга за чудесата на честния пояс, но разбира се, това е само малка част от всички записани случаи на изцеление.

Желаещите да посетят Ватопедския манастир могат да сторят това целогодишно. Монасите там дават за благословение едно коланче (платнена лента или панделка: гр. κορδέλα), допряно до Пояса на Божията майка. То е запечатано в пликче, в което се намира и едно листче. От едната му страна е адресът на Ватопедския манатир и снимка на светата обител, а от другата страна е написана ценна информация при какви случаи и как да се носи тази лента (коланче): „Тази лента е благословена с Честния пояс на Пресвета Богородица, който се пази от XIV в. във Ватопедския манастир, като дар от византийския император Йоан Кантакузин. Съществува древна традиция да се дават на благочестивите поклонници тези ленти и с благодатта на Пресвета Богородица, на която е посветен манастирът, стават множество чудеса. С благословението на Честния пояс на Божията майка се изцелява предимно стерилитета на много бездетни семейства и те се сдобиват с деца. Раково и други болни също се изцеляват от нелечими заболявания. Вярващите се опасват с лентата за известно време, живеейки в покаяние, редовна изповед, молитва и участие в светата Евхаристия. По същия начин живеят и бездетните съпрузи, спазвайки освен това по-често пост и съпружеско въздържание, според силите си и в съгласие. Искреният духовен живот с постоянното покаяние и участие в тайнствата на Църквата, разбира се, трябва да се спазват през целия ни живот, доколкото представляват единственият начин на участие и единение с Бога в настоящия и в бъдещия живот.“

Православният християнин знае, че милостта на Бога е безкрайна, а Неговото човеколюбие - безгранично. Любовта на Майка Богородица към нас също е безмерна и безгранична. Затова за всеки, който пристъпва с вяра и любов към тази светиня, Пресвета Богородица има лекарство. Но ние трябва да приемем Божията воля без да я подчиняваме на своите желания и мечти, вярвайки в закрилата на Божията майка. В нея се обновява естеството и времето и затова всякога я молим да дари душите ни с велика милост.

* Дякон д-р Петър П. СИМЕОНОВ (със съкращения), Катедрален храм „Св. Неделя“, София, 2 февруари 2014 г., Сретение Господне

Източник: pravoslavendom
Изображение: Положение пояса Пресвятой Богородицы в Халкопратии (XVII век, Русский музей), ru.wikipedia.org