„Така наричаните любящи родители често подменят святото чувство на любовта със сляпа страст или приземен разсъдък и с това осакатяват съдбите и душите на децата.“
(Религиозная живопись: „Святые мученицы Вера, Надежда, Любовь и мать их Софья“, 1818 г., Василий Тропинин)
╫ Слово в деня на светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и майка им София на Ташкентски и Средноазиатски митрополит Владимир
Драги в Христа братя и сестри!
Често наричат умни хора хитрите и безчестните, които с коварство се домогват до високо положение или богатство. Така често за разум се представят дребните сметки на безкрилия разсъдък, неспособен да се издигне над житейската суета и кал. Така често величаят като мъдрост лъжливото философстване, скритата ерес или безбожие – гнилите плодове на човешката гордост. А между другото всички тези извращения на земния ум са безумие пред Бога и техният край е вечната адска мъка: „В лукава душа няма да влезе премъдростта и няма да обитава в тяло, което робува на греха.“ (Прем. 1, 4).
А истинската мъдрост, даруваният от Бога разум, водещ избранниците в Царството на Отца, се счита за лудост в заблудилия се, паднал свят. В мътните локви на земния разсъдък не се отразява океанът на Правдата Божия, и низкото съзнание не разбира тази, с която Господ е надарил ония, които Го обичат (Сирах. 1, 10).
В началото на II век след Рождество Христово в Италия живяла вдовица с три малки дъщери. Името на тази вдовица станало мерило за най-висш разум. Тя била велика майка, извършваща дивния подвиг на майчината любов, а за житейския разсъдък тя изглеждала лишена от сърце, безпощадна към собствените си деца. Тя приготвила и привела дъщерите си към безсмъртната слава и щастие, а на духовните слепци им се струвало, че тя разрушила тяхното завидно бъдеще. Възпитаните от нея малки девойки се оказали несравнено по-умни от всички езически мъдреци и владетели, а тези горди невежи мислели, че с лекота ще победят с хитри обещания нейните деца. Името на тази свята жена е София, което означава: Премъдрост.
Възпявайки подвига на светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и майка им София, Църквата говори, че те „посрамили елинската мъдрост”, т. е. показали безумието на светските представи за разумен живот. Уви! Почти винаги от същата тази „елинска мъдрост“ се ръководим и ние, безумните, при възпитанието на своите деца. Така наричаните любящи родители често подменят святото чувство на любовта със сляпа страст или приземен разсъдък и с това осакатяват съдбите и душите на децата, а понякога стават причина за тежката им загробна участ.
В много семейства към детето се отнасят като към живо „парче месо“, което трябва да бъде нахранено, облечено, обуто, гледат на него като на забавна играчка, развличаща възрастните със своите гримаси. Подобна чисто животинска привързаност към децата може да достигне и до буйна страст: тогава на детето позволяват всичко, доставят му всевъзможни удоволствия, превръщат го в семеен идол. Така „любящите“ родители развращават своите деца. От подобни глезени чеденца, чиито тела са тънели в блаженства, а в душите им са позволявали да произрастат семената на греха, обикновено излизат жестоки себелюбци, отплащащи се на своите „нежни“ бащи и майки с хладно презрение за техните грижи. А нещастните родители се жалват от тяхната неблагодарност, не разбирайки, че бездушието на децата е справедливо възмездие за тези, които със сляпата си страстна „любов“ са ги превърнали в духовни уроди. „По-добре е да умреш бездетен, нежели да имаш деца нечестиви” (Сирах. 16: 4).
И така ние губим своите деца, когато търсим за тях не спасение на душата, а благата на лежащия в зло свят, когато ги отглеждаме, ръководейки се не от светия Закон Божи, а от собствените си греховни своеволия и нечисти разбирания. Оставете своята правда, повредена от грехопадението, устремете се към Правдата Божия, изложена в учението и заповедите на Евангелието. В Правдата Божия се придобива любовта, скрита от падналото естество. И Господ, дал много заповеди за любовта, повелил преди всичко да търсим Правдата Божия, знаейки, че тя е майка на любовта, – казва преподобни Макарий Великий.
Родителите обикновено гледат на своите деца от високо – казват: „те са малки, глупавички”; ние не умеем да ги уважаваме. А между другото децата заслужават много повече уважение, отколкото възрастните, чиито души са покрити със струпеите на греха. Преимуществото на възрастния християнин над детето е само в познаването основите на Православието и опита с борбата със светските съблазни. Нашите деца остават беззащитни пред вселенското зло, а ние се бавим да ги оградим със спасителния щит на вярата.
Истинската вяра трябва да се насажда в детското съзнание от най-ранна възраст. Ако благочестивите родители се стремят към това, техните усилия дават наистина поразителни плодове. Така било с дъщерите на богомъдрата света София: нали съвсем млади нейните деца - светите Вяра, Надежда, Любов, претърпели страдания и смърт в името Христово като възрастни мъченици, с пълно разбиране за смисъла и целта на извършвания подвиг, техните детски души вместили цялата пълнота на вярата, надеждата, любовта.
Всяко дете носи в себе си още не помътнелия от житейската мръсотия свят Божи образ и затова жадува истинското добро, чистото мляко на светата вяра. А ние, възрастните, често със своето равнодушие и високомерие, със своята слепота към духовния живот на децата заглушаваме в тях тази блага жажда. Ако детето иска да яде или да пие, ние бързаме да удовлетворим неговата потребност, но детските души ние оставяме да се измъчват от люти глад и жажда по Източника на безсмъртието и Небесния хляб, заключен в Божественото Откровение.
Ние духовно ограбваме своите от деца от ранно детство, лишавайки ги от християнските радости и утешения. От най-ранна възраст детето-християнин трябва да се приобщава към красотата на богослужението и обредите на Майката-Църква. И не с нечистотиите на телевизионната „култура“ трябва да се хранят душите на децата в православните семейства, а с живи беседи за живота на Господа нашего Иисуса Христа, за подвизите на светите угодници Божии, за преславните чудеса Господни.
Даже родители, считащи себе си за християни, често отделят основно внимание не на възпитанието на децата в духа на Божиите заповеди, а на заниманието им с науки, с обезпечаване на житейското им положение или „кариера“. Постъпвайки така, ние се уподобяваме на неразумни строители, издигащи покрива преди да са укрепени стените на дома. Разбира се, полезно е познаването на науките, изкуствата, занаятите, но и с такъв багаж човек може да бъде нещастен в този свят и да погине за вечността, ако не употреби даруваните му от Господа таланти за слава Божия. А ето този, който е придобил благочестие, във всички земни дела се укрепва от благодатта на Всесилния Бог, при всякакви житейски обстоятелства не загубва душевния си покой, а зад гроба го очаква райското щастие.
Небесният Отец обича нашите деца несравнимо повече, отколкото земните родители, и по-добре знае кое е добро и кое е зло за тях. И истинската премъдрост на родителската любов се заключава в това, че за да научим децата да обичат Бога Всевишни, трябва да внимаваме за Неговата света воля в себе си и във всичко с радост да се подчиняваме на Промисъла на Всеблагия Създател.
Но всички наши наставления, вразумления и поучения ще останат безполезни, ако ние не подаваме на своите деца пример със собствения си достоен живот. Чувствителните детски сърца остро чувстват фалша, и ако животът на родителите е нечист – и най-добрите думи не ще затрогнат душата на детето. За да съхраним великия дар Божи – своите деца, родителите трябва да пазят себе си от греховна сквернота. За да възпиташ добре децата, необходимо е първо да възпиташ самия себе си.
Голяма отговорност възлага върху нас Господ, дарувайки ни деца. Съдбите на страни и народи, съдбата на целия свят зависи от това, добре или зле се извършва възпитанието на новите поколения. По думите на св. Иоан Златоуст: Родители, които не се грижат за възпитанието на децата в добродетели, са по-лоши от детеубийците, защото погубват душите им.
Истинска премъдрост на родителска любов явила света София, желаеща за своите дъщери не временни блага, а непреходно добро; не снетска чести, а нетленни венци и заради вечното щастие благословила своите деца за мъченически подвиг. Нека по ходатайството на богомъдрата София, Господ да сподоби и нас, неразумните, с нейната родителска премъдрост; та да бъдем за нашите деца не врагове на техните души, а проводници към спасение; да смогнем да вдъхнем в тях не смрадта на този лукав век, а мъжеството на воините Христови, побеждаващи вражеските козни и утвърждаващи отеческите светини. Нека изпросим благодатното застъпничество на светите мъченици:
Света Веро, измоли от Твореца на всичко видимо и невидимо, да ни дарува крепка и нурешима вяра. Света Надеждо, ходатайствай пред Господа Иисуса за нас грешните, да не отнема от нас упованието в Неговите блага и да ни избави от всякакви скърби и нужди. Света Любов, измоли от Духа на истината, Утешителя да ни избави от напасти и печали и да изпълни с небесна сладост душите ни. Свети мченици, помагайте ни в беди и заедно с вашата мъдра майка София молете Господа Бога да ни запази под покрова на Своята света Църква. Амин.
Превод свещ. Йоан Карамихалев
Източник (със съкращение): pravmladeji.org
*Религиозная живопись: „Святые мученицы Вера, Надежда, Любовь и мать их Софья“, 1818 г., Василий Тропинин, vsdn.ru