Черногорска народна приказка
От пиене спомени няма, само изненади
(Lion with a Rabbit by Eugène Delacroix, Musée Du Louvre, Paris, France)
Пияният заек
Късно вечер Заю-Баю се връщал от сватбата на своята приятелка Костенурката Нурка. Както си е обичаят, на всяка сватба много се яде, много се пие. И наш Заю здраво се напил. Отивайки си през гората у дома, пеел на висок глас, като се олюлявал и препъвал във всеки корен. Не щеш ли, дочул го лъвът, който бил излязъл на лов, ала още нищо не бил уловил и бил много лют. Рекъл си: „Я да го изям тоя глупак, че усещам корема си съвсем празен!“ И се спуснал да го гони. А Заю-Баю, макар да бил толкова пиян, като усетил смъртната опасност, на часа изтрезнял. Хукнал да бяга през гъсти храсталаци и бодливи трънаци и вече нито се олюлявал, нито се препъвал.
Бяга Зайко, лъвът го гони, бяга Зайко, лъвът го гони и вече аха – да го стигне.
Заю-Баю си бил изровил жилище в земята под корените на един столетен дъб. Със сетни сили се добрал до дупката си, тъкмо когато лъвът скочил да го сдави. Спасил си кожата клетият, пък лъвът, както се бил засилил – „прас!“ – ударил си главата о дебелия ствол така, че земята се разтресла. Строполил се той на място и тялото му останало да лежи под дървото.
Пък Заю-Баю се сгушил в дупката си, притаил се, едва смеел дъх да си поеме, че шега ли е – от такова голямо приключение жив и здрав да останеш!? Дълго време останал той така. Ала накрая виното, дето бил изпил, пак му се качило в главата и от зор заспал.
На заранта, като се събудил вече съвсем изтрезнял и от виното, и от уплахата, Зайко наш се измъкнал от дупката си и що да види: лежи големият кръвник до входа на жилището му със счупена глава.
„Брей! – рекъл си Заю – Като се напия, не мога да си озаптя силата. Я виж, какво съм сторил снощи!“
Картина: Lion with a Rabbit by Eugène Delacroix, Musée Du Louvre, Paris, France; chinaoilpaintinggallery.com
