„Разумът е способност да се познава истината, но самата истина не е в него, а трябва да му се даде отвън. От кой, ако не от Бога - източника на битието и истинското познание.“
(1815 ~ 1894)
Доколко можем да се доверяваме на ума си по въпросите на вярата?
Ние сами в себе си носим готов създател на ерес и ковач на всякоя лъжа - нашия разум. Само да му се поддадем - и той ще ни отведе незнайно къде. Може би ще се учудите, недоумявайки, че такъв е нашият разум, но всъщност е точно така. Днес всички и навред търсят разумност. Само това се чува: това го иска разумът, както ми подскаже разумът, дайте разумно обяснение, разумно убеждение, разумна вяра. Ако е вярна пословицата: който каквото го боли, за това говори - то разумът е болест на нашето време. Добре е, че хората търсят разумност. Но не е добре, че я търсят само в единия човешки разум. Искат да направят от този разум всемирен наставник - цар на истината. Не е ясно - защо му се пада такава чест?
Когато човек се роди на този свят, не знае нищо, нито едно нещо не може дори да назове сам, на всичко се учи, а щом стъпи на крака, още недостигнал пълнолетие, започва да се превъзнася и да повтаря: аз и разумът ми, всичко ще разсъдим и ще решим сами. Разумът наистина е велик дар Божи, но дарувайки ни го, Бог не го е положил за източник на истината, а само за неин приемник. Не ни е казал тъй: Ето ви разум, слушайте него и както ви научи, така постъпвайте. А какво е сторил Той? Като е създал човека с разум, тозчас му се е явил и е започнал да го учи на истината, и оттогава не е преставал и не престава да го ръководи към познанието на истината и да просвещава ума му с познанието за нея...
Разумът е способност да се познава истината, но самата истина не е в него, а трябва да му се даде отвън. От кой, ако не от Бога - източника на битието и истинското познание? Тя е дадена от Него, пребивава на земята - пази се и се преподава на всичко. На разума трябва да се каже: Изучавай я и я пази, от самия себе си ти можеш да излъчваш само фантазии като сапунени мехури или да плетеш хитроумията на помислите като някаква паяжина, която се разкъсва при лекия полъх на вятъра.
Думи на Светител Теофан Затворник
Из: „Какво е необходимо да знае съвременният православен християнин“, Архимандрит Лазар Абашидзе, изд. „Тавор прес“, София
* Св. Теофан Затворник (Святитель Феофан Затворник, Вышенский)