„Този, Който не може да се побере в самото небе, се побра в Своето създание и Синът Божий стана Син на дева.“
(„Благовещение“ , Сандро Ботичели, 1489-1490, Галерия Уфици, Флоренция)
Софроний Епископ ВРАЧАНСКИ за Благовещение Богородично, 25 март
Радвай се, благодатна Марийо!
Господ е с тебе
(Лук. 1:28)
Благослови, отче!
Благочестиви християни! Днешният пресветъл празник е начало на всички Господски празници и на нашето спасение. Днес целият свят се радва и тържествува духовно заради неизказаното Божие човеколюбие и милосърдие към нас. Днес Марииният Син получава от нея човешко тяло, защото, когато Адам съгреши, Бог го изпъди от прекрасния рай и го осъди на смърт, а заедно с него бе осъден и целият човешки род. Затова Бог слезе от небето на земята и стана човек, за да избави хората от смъртната присъда. Днес архангел Гавриил слезе от небето и благовести на Света Дева Мария неизказаната радост за Христовото въплъщение, което бе неизвестно дори на ангелите, само на архангел Гавриил му бе казано за него от милостивия Бог, Който постоянно се грижи за човешкия род.
Понеже Бог поради милостта Си не можеше да търпи да ни гледа нaс Неговото създание, поробени от дявола, за това Бoг благоволи да изпрати Единородния Си Син (Словото Си) да ни избави от дяволското робство и да ни издигне във вечния живот. Това бе скрито от цялото създание и бе съобщено само на архангел Гавриил, когото Бог изпрати тайно от небесните висини до Пречистата Дева Мария в град Назарет да и съобщи, че ще зачене и ще роди неизречено и непостижимо Божието Слово, Което е единосъщно на Отца. И като слязъл при нея, той рекъл: „Радвай се, благодатна Марийо! Господ е с тебе, благословена си ти между жените“. А тя, като видяла ангела, се смутила от думите му и размисляла, какво ли означава това. Ангелът рекъл: „Не бой се, Мария! Ти намери благодат у Бога и ето, сега ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния, и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида, и Той ще царува над израилтяните вечно, и царството Му не ще има край.“ А Мария рекла на ангела: „Как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?“ Ангелът рекъл: „Дух Светии ще слезе върху ти и силата на Всевишния ще те осени, за това и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий“. Тогава Мария рекла: „Ето рабинята Господня, нека ми бъде по думата ти.“ И ангелът веднага си тръгнал. А тя с ангелските думи заченала в девическата си утроба Сина и Словото Божие с благоволението на Отца и с действието на Светия Дух (вж. Лук. 1:28-36). И така днес Синът и Словото Божие нашият Господ се побра неизказано в Мариината утроба, за да обожестви Своето създание и да го изведе на първоначалното достойнство. Този, Който не може да се побере в самото небе, се побра в Своето създание и Синът Божий стана Син на дева. Този, Който бе роден от Бог Отца без майка преди сътворението на света неизказано, като светлина от светлина, сега се роди по чудесен начин от майка без баща, с две естества: божествено и човешко, тоест Бог и човек. Макар да слезе заради спасението ни на земята, при все това Той пак остана целият Бог на небето, прославян с Отца и Светия Дух, и целият на земята, съпокланяем и съцаруващ. Той се роди по чудесен начин на света, защото не се зачена друг, а Той Същият, Който е роден преди целия свят и преди всички векове, без майка от Отца, а не сътворен, пак Той, Същият Адамов Създател, се зачена днес в Мариината утроба и се яви на земята да търси загиналото човечество, като изгубена овца.
Братя християни! Днес получихме от Бога голям дар, защото днес нашият враг, дяволът, бе вързан, неговите служби и идолски жертви бяха потъпкани. Днес се махна от райските двери херувимът, който ги пазеше с огнен меч и гонеше човечеството. Днес всеки християнин, който вярва в Христа и върши добри дела, безпрепятствено влиза с голяма радост в рая. Днес Адам се радва, като вижда Създателя си облечен с човешка природа. Днес Ева се весели, защото главата на змията бе смазана и целият свят се весели за своето освобождение и избавление.
Само че ние, които сме обременени с тежки грехове и лоши дела, не можем да имаме такава голяма радост. За това трябва да прибегнем към покаяние и да изповядаме греховете си, които са смърт за душата. Понеже греховете прогонват Бога, Който живее в душата ни. Защото както душата е животът на тялото, така и Бог е животът на душата. И както тялото без душа е мъртво, така и душата без Бога е мъртва, стои в тялото, като погребана в гроб. Гробът ходи, а душата в него стои бездиханна, тоест безбожна. Живото тяло носи в себе си мъртва душа. Ето такъв е всеки грешник без покаянието, тялото му е живо, а душата мъртва заради мръсните му грехове. Но щом се покае, душата му отново се съживява. Знаете за блудния син: докато бил при баща си, бил бащин син и наследник, а като се отдалечил от баща си, станал блуден син и мъртъв, и като се обърнал към покаяние, пак се съживил и възкресил душата си.
За това и ние, грешните, трябва да се каем, и дано смъртният час да ни завари в добри дела, а не в лоши. Ето, наближава и светото Възкресение, когато добрите постници ще получат наградата си от Бога, радост и веселие. Ето, и Божията църква се всели, като ни вижда, че ежедневно идваме в нея. Защото в нея се намират общият купел, който умива греховете ни, и трапезата, на която лежи заклан агнецът Иисус Христос, Който стана жертва за целия свят и кани верните Си слуги на веселие и живоносно ядене. И който приема с вяра това ядене, ще бъде жив вечно, както Сам Спaситeлят казва: „Който яде Моята плът и пие Моята кръв, ще бъде жив вовеки (има живот вечен) (ср. Иоан. 6:54, 56). А който го приема недостойно, приема грях и осъждане, понеже не различава тялото Господне“ (1 Кор. 11:29), което е словесна жертва, пред която невидимо стоят със страх херувимите, серафимите и всички небесни сили, които не смеят да погледнат към тази жертва.
За това и ние трябва със страх да пристъпим и да приемем светото Причастие достойно, с добри дела, и да кажем на Пресвета Дева Мария: „О, Дево, Майко Божия! Ти стоиш по-високо от всички похвали на света. Всичко, що диша, ти поднася похвала. Защото Бог прие тяло от тебе. Но молим те, Богородице, помилвай нас, грешните, и ни избави от всички беди, и ни удостой да влезем в Царството на нашия Господ Бог. Нему слава във вечните векове, амин“.
Из: „Софроние. Поучително Евангелие“, Софроний Епископ Врачански, 1806 г., издание на Българска православна Църква, Западно и Средноевропейска Епархия, преписа и нареди отец Виктoр Иванoв-Цимeр, 2009 г.
Картина: „Благовещение“ (The Annunciazione di Cestello), Сандро Ботичели, 1489-1490, Галерия Уфици, Флоренция; chinaoilpaintinggallery