Божието милосърдие ♥ Великденска легенда

„Колко тежко му било на храста в този ден, когато неговите бодли измъчвали Самия Иисус! Цял облян в студена роса, треперещ, храстът зашепнал: - Боже, смили се над мен! Боже, прости!“

„Christ Wearing the Crown of Thorns, Supported by Angels“, between 1585 and 1587, Annibale Carracci (1560-1609)

Божието милосърдие

То било отдавна, много отдавна - преди повече от две хиляди години.

Върху склона на един хълм израснал много голям храст. Овчарите водели там своите стада: рогати кози и кротки овце с мека вълна. И те, и животните често се криели под храста, за да не ги мори лятната жега. Криели се и от дъжда, и от бурята. Това не се харесвало на храста. Заскърцал с клонките си той, зашумял с листата си.

- Махнете се, махнете се, дотегнаха ми тия бездомници! Кой откъдето завърне, все при мен се мушка!

Чул го един ангел, минаващ наблизо. Божият помощник търсел заедно с пастирите изгубеното им в мъглата агънце. Ангелът се натъжил и разказал случката на Господа. Разгневил се Господ.

- Добре - рекъл Той, - отсега нататък никой не ще седне под сянката на храста, никой не ще приближи до него. Нито човек, нито животно! И направил Господ да израснат остри, твърди бодли по клонките на горделивия храст. Те прогонили всички - хората и животните. Храстът бил доволен. Не знаел той, че е наричан „трънливият храст“ и че расте забравен от целия свят.

Минали повече от тридесет години. В град Йерусалим хванали и осъдили на смърт Иисус Христос, Сина Божи, нашия Спасител. За да Го мъчат и да Му се подиграват, сложили на главата Му венец от трънените клонки на горделивия храст. По челото и по слепоочието Му потекла Неговата свята кръв. Колко тежко му било на храста в този ден, когато неговите бодли измъчвали Самия Иисус! Какъв срам и ужас изпитвал той! Цял облян в студена роса, треперещ, храстът зашепнал:

- Боже, смили се над мен! Боже, прости!

Иисус, вече на кръста, погледнал надолу към Своята плачеща Майка и казал:

- Помоли се Богу за този храст. Той се измъчва, защото тръните му Ме бодат жестоко. Толкова голямо било Неговото милосърдие, че дори и в часа на най-страшните Си мъки пожалил един обикновен храст! Слязъл тогава небесен ангел върху хълма и докоснал храста:

Бодлите ти не могат да изчезнат, ала Бог все пак се смили над теб. Бели пролетни цветове ще те покриват всяка година по това време и ще скриват за няколко дни грозните ти тръни. Хората и птичките ще ти се радват, а ти ще приличаш на бяло облаче, спуснало се на земята.

Тъй станало, така е и до днес.

Преразказал Димитър Коруджиев
Източник: hristianche.ucoz.com
Картина: „Christ Wearing the Crown of Thorns, Supported by Angels“, between 1585 and 1587, Annibale Carracci (1560-1609), commons.wikimedia.org

2619 Преглеждания